1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В навечерието на срещата на върха на ЕС

26 октомври 2005

Тони Блеър си представяше срещата в двореца Хамптън Корт по-различно: той се надяваше на един приятен разговор в уютна атмосфера върху любимата му напоследък тема – необходимостта от социални реформи в Европа в епохата на глобализацията.

https://p.dw.com/p/AtU4
Блеър и Барозу
Блеър и БарозуСнимка: AP

Само че някои от поканените не бяха съгласни и както изглежда днес предстоят доста бурни дискусии, които Блеър се надяваше да отложи за следващата среща на върха през декември. На първо място – финансите. Миналата седмица председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу изложи своята концепция за реформа, настоявайки същевременно най-сетне да се уреди проблемът със средносрочния бюджет на общността до 2013:

“Ние няма да постигнем политическите си цели в Европа, ако подчиним нашия бюджет на такива ниски цели. Нека бъдем наясно по въпроса.”

Барозу иска парите за регионалните фондове да отидат за растеж и модернизация, вместо да се изплащат директно под формата на земеделски субсидии.

Британският премиер също смята, че земеделските разходи – 40 процента от общия бюджет - са непомерно високи. В реч вчера пред Европарламента в Страсбург той заяви:

“Този дебат за бюджета трябва да се предшества от дебат върху приоритетите в ЕС. Трябва да развием една перспектива, при която разходите на общността да бъдат нагодени към съвременните условия в света, в който живеем днес.”

Франция, която е най-облагодетелствана от земеделските субсидии, отказва съкращаването им. Тъкмо поради противоречията между Париж и Лондон по този въпрос се провали последната среща на високо равнище през юли. Френското правителство гледа крайно скептично и на желанието на Блеър и Барозу за либерализация на европейския вътрешен пазар. Впрочем не по-малко отрицателна е и позицията на Берлин, както може да се съди по думите на канцлера Герхард Шрьодер:

“Аз не съм склонен да приема прехвалените англосаксонски икономически и социални модели. Ние трябва да отворим Европа за бъдещето, което означава да поставим акцента върху образованието, изследователската работа и обновлението.”