В навечерието на референдума за евроконституцията във Франция

Очакванията са за отрицателен вот, което би потвърдило констатациите на наблюдателите за увеличаващите се страхове, породени от безработицата, икономическата нестабилност и поскъпването на живота; би потвърдило увеличаващия се брой на евроскептиците и недоволните.

Всъщност разговорите вървят в два пласта и (за съжаление на политическия елит) гласът на масите, чийто кръгозор се лимитира с личния им бит и удобство, започва все по-силно да се чува.

А този глас говори следното:

Новите страни-членки по-скоро отнемат от мощта на Европа, отколкото да допринасят за нейната сила. С тях се увеличава хаосът, несигурността и социалната тежест. Това че територията на общия пазар става по-голяма, не води автоматично до увеличаване на възможностите за търговски обмен и за подобряване на благосъстоянието на европейските граждани.

След въвеждането на еврото, всичко поскъпна драстично. Гърците например - когато могат - прескачат до България, за да се запасят с хранителни продукти, испанците предупреждават, че животът е станал много труден, особено за младите; да завършиш образованието си е вече непосилен лукс. Дори да заредиш хладилника става проблематично!

Разбира се, че един отрицателен вот в Петата република няма да означава краят на Европа, но той със сигурност ще е началото на сериозна европейска криза.

Според Чарлз Бремнер, парижкият кореспондент на Таймс, този резултат би означавал, че гласът на малките държави ще има по-голяма тежест.

Няколко дни след французите, холандците ще застанат пред урните: социологическите анкети и в този случай са доста предпазливи относно вероятния резултат от референдума. В случай на подкрепа на основния европейски закон прожекторите ще бъдат насочени към Великобритания, страна, която винаги е държала на своята островна изолация и на своята обособеност. И този път въпросителните са извънредно много...

Изненади могат да се очакват и сред новите страни-членки : чехите не изглеждат ентусиазирани от основния европейски документ. Тяхната европейска принадлежност сякаш няма нужда от формално себедоказване.

Можем ли да говорим при това положение, че сме изправени пред своеобразна лотария на избора? И да, и не. Онова, което има значение за България и Румъния е дали изходът от този “хазарт” ще повлияе на германските "заплахи" за задействане на предпазната клауза. Единственото, което може да се направи, за да не се случи това, е София и Букурещ да не дават повод за недоволство и да изпълняват поетите ангажименти.