В Милано всички гледат към Путин

Срещата на върха в Милано на държавните и правителствени ръководители на 53 европейски и азиатски държави трябваше да се занимае основно с икономическите отношения и общите политически интереси. Журналистите обаче, особено европейските, се интересуват преди всичко от разговорите около украинската криза, които руският президент Владимир Путин провежда в различни формати в Милано.

Задължителните за такъв форум речи за дългосрочно сътрудничество, свободна търговия и дружба са за официалната огромна кръгла маса на решената изцяло в бяло зала в Милано. В периферията на срещата на върха, по коридорите и на двустранни срещи на държавните шефове всъщност разговорите често излизат извън официалната програма на форума "Азия-Европа" (АСЕМ). Например за конфликта в Украйна, териториалните спорове в Южнокитайско море, борбата срещу терористичната групировка "Ислямска държава" и много други. Германската канцлерка Ангела Меркел се е подготвила и с други теми - по належащи икономически въпроси, за сигурни морски пътища, за сътрудничество при големи катастрофи, като например епидемията от ебола.

Разговорите като шанс

АСЕМ се провежда на всеки две години. Там обаче не се вземат обвързващи решения. Много правителства се опитват на форума да привлекат интереса на инвеститори към собствената си страна. За целта паралелно се провежда и специален икономически форум с участието на 300 топ-мениджъри от Европа и Азия. Те постигнаха съгласие, че търговията между двата континента трябва да се развива и да бъдат сключени възможно най-много търговски споразумения между ЕС и азиатските му партньори. В тази връзка малайзийският премиер Наджеб Разак отбеляза със задоволство, че ако доскоро развиващите се икономики са зависели от Европа, то днес Европа и Азия разговарят на равни начала. "Икономическият растеж предлага нови възможности за инвестиции. Все повече азиатски фирми искат да инвестират в Европа. Същевременно напредва и икономическата интеграция в Азия, която разкрива все повече шансове за европейските фирми", заяви Разак.

Японският министър-председател Шинцо Абе обясни как смята да изведе страната си от дългогодишната стагнация - чрез вътрешни реформи и засилване на търговията. "Ще вложим всички усилия, за да сключим споразумение за икономическо партньорство с Европа", обяви Абе. Япония обещава също да вдигне забраната за внос на ориз и да почерпи опит от Европа за увеличаване на реколтата на зърнени култури.

Европа, от своя страна, очаква много от едно по-тясно сътрудничество с Азия, заяви финландският премиер Александер Стуб. "Много е важно да изградим мост между Европа и Азия. Ще говорим за измененията в климата и за икономика." Той обаче подчерта, че основната фигура на срещата на върха всъщност е президентът Владимир Путин. "Разбира се, ще отделим много време и на кризата в Украйна", каза Стуб.

Украинската криза засенчва всички други теми

Резултатите от двустранните срещи на Путин в Милано се очакват с огромен интерес - най-напред с украинския президент Порошенко, а след това и с водещите европейски политици, сред които германската канцлерка Меркел, италианския председател на Европейския съвет Ренци, френския президент Оланд, британския премиер Камерън и други. Представителите на ЕС настояват за спазване на сключения през август в Минск мирен план. "За съжаление в това отношение има още много дефицити, но ще бъде важно да потърсим диалог", каза преди срещата германската канцлерка Ангела Меркел.

Финландският премиер Стуб определи примирието в Източна Украйна като много крехко. Освен това той сподели опасенията си, че анексираният от Русия полуостров Крим ще остане "замразен конфликт", на който години наред няма да има решение.

Играта на покер с газа

В навечерието на Миланската среща руският президент използва остри думи. По време на посещението си в Сърбия той обвини Запада, че с наложените санкции всъщност изнудвал Русия. По информация на агенциите, той е заплашил да намали доставките на газ към Европа, ако Украйна се снабдява от транзитни газопроводи. Украйна и Русия от месеци водят преговори по неизплатени сметки, а Русия спря временно доставките на газ за Киев. Въпреки това финландският премиер Стуб предупреждава Европа да не изпада в паника от този факт.

"Съществува взаимна зависимост. Имайте предвид, че 30% от европейския внос на енерия идва от Русия. 80% от руския износ на енергия отива в Европа. 50% от държавния бюджет на Русия зависи от приходите от енергиен износ. Т.е. в интерес на Русия е тя да продължи енергийните си доставки."

Русия категорично отхвърля обвиненията, че подклаждала гражданската война в Източна Украйна с подкрепата си за проруските сепаратисти, изпращането на свои войници или с доставките на оръжие. Германия от своя страна е против смекчаването на санкциите на ЕС срещу Русия. Агенциите цитират различни европейски дипломати, според които обявеното от Путин изтегляне на руските войски от границата с Украйна не е достатъчна мярка.