1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В българския "Плод и зеленчук"

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев22 юни 2010

Вестниците са на мама, татко и батко, а телевизиите на Краси, Цецо и Кольо - какво значение имат тогава промените в медийния закон, които редуцираха състава, мандатността и субсидията на СЕМ? Коментар на Еми Барух:

https://p.dw.com/p/NzeZ
Медии или зарзаватчийници?Снимка: picture-alliance/ ZB

Проблемът на днешното общество не е че го управляват тези или онези политици, а че и тези, и онези ги управляват едрите бизнесмени. Те управляват и нашия избор, защото държат практически монопола върху манипулативните практики, моделиращи общественото мнение.

Това се опитва да прави компанията от “Новата българска медийна група”, това прави и специалистът по ориентиране и собственик на bTV, който открито призна, че когато законът не му харесва, се чувства свободен да го нарушава. И го е нарушавал през последните 10 години.

Има ли място за търсене на отговорност? Не, разбира се, моралните норми нямат обратна сила. Те нямат никаква сила. Още по-малко по отношение на новите български милионери.

Champagner
Медиите като прислужнициСнимка: picture-alliance / Bildagentur Huber

Танго за трима

В демократичната мимикрия - с много малки изключения - когато гласуваме за някого, всъщност гласуваме за неговата опаковка. Избираме лицата, жестовете, сценичното поведение и красноречието, избираме дори според фасона на дрехата, с която се явяват управляващите в сутрешните блокове. Мнозинството винаги избира амбалажа... Не случайно най-важната фокус-група за премиера са медиите.

Конфекцията се крои според средния ръст на гласоподавателите. Това са същите читатели, които ще купят вестника заради рубриката “По пантофи”, само защото няма рубрика “По бельо”; без да се интересуват от това кой подрежда новините “в будоара”; това са същите хора, които не гасят телевизора, защото той им позволява да надничат под юргана, за да има какво да коментират в духовната беднота на своето всекидневие.

Медиите опаковат и моделират обществените нагласи, в зависимост обаче от интересите на собственика. Обикновено забравяме тази зависимост, когато говорим за свобода на словото. Забравят го и журналистите, когато нарушават санитарната дистанция, деляща ги от силните на деня, или когато охотно се качват на правителствения самолет, от чиито висоти не върви да критикуваш правителството, защото следващия път няма да те вземат...

Именно така създадената йерархия позволява на нашите министри, президенти и премиери да не се свенят да контролират внимателно образа си в медийното огледало; да отглеждат старателно своята придворна медийна компания. И понякога дори да забравят, че когато властта и медиите танцуват, в оркестъра свири едрият бизнес.

Besteck
Кой определя "менюто"?Снимка: picture-alliance/dpa

Информационният миш-маш

Спасява ли ги това от загуба на обществена подкепа? Само временно. Преди 20 години между медията и обществото посредник беше партията. Невярно е твърдението на председателя на СЕМ, че днес посредник няма.

Ако използваме схемата, с която Гергов сравни собствената си телевизия със зарзаватчийница, то трябва да се съгласим, че между купувача и продавача в „Плод и зеленчук” посредник е снабдителят: днес ще ядете краставици, утре ще ви пусна и домати. Така се получава информационният миш-маш, с който се храни общественото мнение.

Днес на снабдителите им викат консултанти, преди 89-а година ги наричахме идеологически работници, а още по-преди сиви кардинали... Разликата от тогава досега е преди всичко в имотното им състояние.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми