В Брюксел вчера започна срещата на върха на ЕС.

В центъра на Брюксел на малко тържество бяха поздравени новите страни-членки България и Румъния от президента на Комисията Барозу:

“Радваме, се че можем да ви поздравим в нашия общ дом и ви казваме съдречно добре дошли”.

След присъединяването на България и Румъния на 1 януари, ЕС смята да направи пауза в приемането на нови-страни-кандидатки за членство. Това твърди комисарят по разширяването Оли Рен.. Чак след като ЕС се сдобие с нова конституция, която по нов начин да уреди взимането на решения и разпределението на правомощията между отделните институции, Ес смята да приеме следващата страна-кандидатка – Хърватия Това мож еда се проточи до 2009 или 2010 година. Какво ще стане после с разширяването на общността – не е ясно. Държавните и правителствени ръководител на общността спорят по въпроса. Великобритания е за това, по най-бързия възможен начин да бъдат приети още 5 или6 страни от региона на Западните Балкани. Франция, Австрия и някои други държави са против. Те подчертават, че способността на ЕС да приема и интегрира нови членки не е безгранична. Не ясно, дали Украйна и Грузия също няма да представят в Брюксел свои молби за членство. Канцлерката Меркел, която от 1 януари идната година ще председателства ЕС предира за засилена полотика на добросъседство по отношение на всички държави, които нямат непосредствени шансове за прием в общността. Това се покрива с желанията на еврокомисарката по външните отношения Бенита Фереро-Валнднер,която казва:

“Очаквам добро председателство, което да подсили позициите на политиката на добросъседство. Смятам това за много важно – например за региона на Централна Азия. Важен е също така факта, че Меркел смята да стаартира нова нициатива за Близкия Изток, защото този регион действително рискува да потъне в оконочателен хаос.”

Преговорите с Турция, които бяха одобрени преди 2 години, сега частично са прекратени поради неотстъпчивостта на страната в кипърския спор. Осем от преговороните глави изобщо няма да бъдат отваряни, а други 26 няма да могат да бъдат приключени докато Турция отказва да отвори пристанищата и летищата си за кипърски транспортни средства. Германската канцлерка Меркел смята да предложи и план-график за решаването на кризата около новата европейска конституция. Според нея най-късно през 2009 година в сила трябва да влезе един модифициран и по-стегнат вариант на новия основен закон в сравнение с онзи, който беше отхвърлен от французите и холандците през 2005.та.

Участниците в срещата само периферно ще засегнат и темата за имиграционната политика. Трудността тук е свързана с наличието на национално право на вето на отделните страни –членки. Еврокомисарят Фратини на няколко пъти се изказа за отпадането на това право и за създаване на единни имиграционни квоти на ЕС. Германия обаче е против. Канцлерката Меркел не е готова да отстъпи на Брюксел правото да взима решения по въпроси от сферата на вътрешната политика и правото. Според нея имиграционната политика също следва да остане национален приоритет. Бернард Бот - холандсият външен министър подкрепи позицията на Беркел :

“Мисля, че това е нещо, което постепенно ще бъде решавано. Има страни,-членки, които имат повече амбиции, и други, които им се противопоставят. Както е ставало и преди, ние ще успеем да намерим компромисно решение. Понеже няма конституция , не бива сега да се вторачваме в отделни точки и да казваме, тук има напредък, а на други места – не.”