Външната политика на Русия след Путин

Наблюдателят на в. "Велт" Михаел Щюрмер анализира външната политика на Кремъл:

Иванов говори главно за оръжейния контрол, но също и за бизнес: свързващото между двете теми е представата за една нова Русия като велика сила с глобални претенции - ако не днес, то в обозримо бъдеще. В Мюнхен Иванов предложи две неща, не намерили за съжаление вниманието, което заслужаваха:

Анализ на глобалните заплахи по линия на тероризма и оръжията за масово унищожение, и стратегия за глобално сътрудничество със Запада

По отношение на оръжейния контрол Москва продължава да вижда своя главен партньор в Америка; що се отнася обаче до промишленото развитие на Русия, почиващо изцяло върху енергийните богатства на страната, Москва разчита на Европа.

Според Иванов Русия и САЩ имали дълга традиция на преговорите и договорите. "Убеден съм - подчерта той, - че нашето сътрудничество по въпросите на сигурността може да стане основа за една нова, открита система за колективна сигурност в Европа. Това би била разумната алтернатива на едностранното разрушаване на този потенциал". Дали думите на Иванов не съдържаха критика по адрес на Путин или на Буш, а може би и на двамата?

Основата, това е

общият интерес на Москва и Вашингтон

да съхранят Договора за ограничаване на ядрените оръжия. Иванов каза, че предвид разширяването на атомния клуб, ограничаването на стратегическите оръжия от времето на Студената война трябва да бъде заменено от система, поддаваща се на максимален контрол и предвидимост. Това звучи като прикрито предложение към американците, с общи усилия да обвържат растящия потенциал на Китай и да научат Червения дракон на маниери.

Що се отнася до Европа, Кремъл е готов явно да размрази отново Договора за конвенционалните оръжия, суспендиран от Путин преди два месеца. Иванов предложи и успокоително за европейците, стреснати от настъплението на богатира Газпром: руснаците не се стремели към изграждането на енергийна империя, а към "влияние върху глобалните процеси".