Възможна ли е единна политика на ЕС за бежанците?

Охраната на границите и политиката по отношение на емигрантите и бежанците са проблеми на отделните държави-членки. В тази област компетенциите на брюкселската централа са ограничени. Но все пак са факт усилията за установяване на единна европейска формула. В началото на годината Европейската комисия отново излезе с предложения, насочени към създаването на възможности за по-голяма легална миграция и формирането на единна процедура при даването на убежище. Само че много от държавите-членки се противопоставят. Германският вътрешен министър Ото Шили, например, отхвърля категорично въвеждането на общи европейски правила при миграцията.

Под впечатлението от бежанския щурм срещу испанските анклави в Мароко еврокомисарят по вътрешните работи Франко Фратини отново реши да постави темата на дневен ред в Съвета на министрите през следващата седмица. Ето какво каза по този повод говорителят на Фратини Фризо Абинг:

”Ние имаме нужда от цял пакет честни и ефективни правила за емиграцията и процедурата за даване на убежище. Те трябва да са насочени срещу нелегалната миграция и да дават възможност за репатриране. Ние имаме нужда, обаче, и от прозрачни правила за легалната миграция, имаме нужда от честна процедура по даването на убежище. А над всичко трябва да стои сътрудничеството с родните държави на пришълците и с транзитните страни, за да могат миграционните процеси да бъдат направлявани.”

Държавите от южната част на Европейския съюз – Испания, Италия и Гърция, които се явяват първа цел за северноафриканските бежанци, настояват за повече помощ от Брюксел и останалите държави-членки. Сега Европейският съюз изпрати група експерти в Сеута, Мелиля и Мароко – които трябва да препоръчат мерки за увеличаване на сигурността по границата. Европейският съюз работи съвместно с Мароко и други северноафрикански транзитни държави от десет години – в рамките на средиземноморското партньорство.

Европейският съюз е готов да финансира укрепването на границата и изграждането на лагери в Мароко – заяви еврокомисарят по вътрешните работи Франко Фратини:

“Както вероятно знаете – 40 млн евро са предназначени за подпомагане на Мароко. Тези средства са именно за укрепване на граничните заграждения и подобряване на условията в този район.”

Парите ще бъдат отпуснати веднага, след като Мароко подпише споразумението за репатриране на бежанци, чийто текст се обсъжда от 2003-та година. Ето какво казва по този повод еврокомисарката по външната политика Бенита Фереро-Валднер:

”Важно е да сключим споразумението за репатриране и да създадем условия за размяна на хора.”

Испания и Мароко са в процес на обсъждане на двустранно споразумение, което би могло да направи възможно незабавното връщане на повечето мигранти от Африка. Докато Европейският съюз държи на по-обхватно споразумение, което ще допуска и репатрирането на бежанци без поданство или хора без документи. Подобни споразумения вече има сключени с Албания, Шри Ланка и Хонконг. В момента подобен текст се обсъжда освен с Мароко, и с Турция, Украйна, Алжир и Китай.

В съответствие с германския пример Европейският съюз сега се стреми да се огради с пръстен от така наречените сигурни трети държави. Правозащитни организации като Амнести Интернешънъл отправят по този повод критиката, че така проблемът само ще бъде отложен. Либия, например, се разглежда от Италия също като сигурна трета държава. Хиляди бежанци биват репатрирани към Либия от сушата или от италианския остров Лампедуза.

Еврокомисарката по външната политика Бенита Фереро-Валднер отбелязва, че така се лекуват само симптомите. Тя настоява, както и междувременно испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, да се изготви специален план за подобряване на условията на живот в африканските държави, от които произхождат повечето нелегални емигранти:

“Съжалявам за изгубените човешки животи и съм убедена, че ние трябва да се посветим в много по-голяма степен на причините за тези трагедии. Ние разполагаме с добър инструмент за целта – а именно политиката на добросъседство, която поддържаме и с Мароко.”

Ежегодно около 500 хиляди бежанци предприемат опита да атакуват крепостта Европа. Но не се знае колко от тях се провалят в тези свои опити, които дори могат да им струват живота. Правозащитните организации отправят критиката, че на бежанците се отказват дори правата, които са им отредени от бежанските конвенции на Обединените нации. Неотдавна – след посещение на остров Лампедуза – европейски парламентаристи отбелязаха, че очевидно италианските власти нямат никакъв интерес от установяването на разумна процедура по даването на убежище.