''Времето изтича'' или омръзналият дебат за българските медии

"Безсмислена говорилня" – това е може би най-често срещаното определение за многобройните напоследък прояви на необходимия, но трудно прохождащ диалог между властта и обществото. То вероятно се е видяло подходящо и на мнозина от зрителите на третата дискусия от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите", която бе посветена на темата за българските медии. "Тази среща прилича много на описаната картина на цензурата в медиите, според която не че нещо не се казва, но много малко от важните неща се чуват, а вместо това се чуват маловажни - така да се каже, това е скриване чрез откриване", гласи коментарът на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доцент Георги Лозанов.

И все пак, ако се изключат онези, които не знаеха точно за какво са дошли на дискусията (ако се съди по изказванията им), и другите, които пък бяха дошли с очевидната цел да предизвикат скандал, то останалите участници демонстрираха удивително единодушие, за да бъдат ясно чути. Техните оценки за състоянието на българската медийна среда гласят: медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес; те са превърнати в средство за компроматни войни и политическа пропаганда; никога през последните двайсет и няколко години медии не са били превръщани толкова масово в бухалки, използвани за разчистване на сметки; откакто България е в ЕС, по един парадоксален и абсурден начин положението със свободата на медиите се влошава; никога медиите не са стигали дъното, което е стигнато днес.

Отдавна познати проблеми

Дискусията ясно открои и проблемите, които формират тази медийна среда. А те гласят: заради липсата на законово регламентирани прагове медийната собственост е прекалено концентрирана, многократно посочван пример за което е "една, непрекъснато разрастваща се медийна империя". Заедно с това липсват и сериозни гаранции за прозрачност на собствеността. Дори и въведените минимални изисквания не се прилагат ефективно.

При липсата на специализирани за медиите ограничения пред концентрацията и на гаранции за прозрачност пък, по думите на Георги Лозанов, целият разговор за собствеността и финансирането остава абстрактен, а думата "монополист" е по-скоро персонална обида, отколкото почиваща на законово основание характеристика.

Липсва и прорачност за източниците и каналите на финансиране, което прави още по-неразпознаваеми за обществото каналите на зависимост и влияние в медиите. Към това се добавя проблемът с непрозрачното, без ясни правила и контрол разпределение на държавните и европейските средства по различни комуникационни програми, което ги превръща в "една от формите за градене на положителен имидж на властимащите".

И накрая – натискът, упражняван от собствениците на медии върху журналистите. "Журналистите са зависими от собствениците на медии. А собствениците на медии от кого са зависими? Доколко тези собственици на медии са реалните собственици на медии, а не са подставени лица? Защото на мястото на голяма част от собствениците на медии се настаниха олигархични образувания, които не присъстват тук днес" - така Екатерина Бончева, бивш журналист, а днес член на Комисията по досиетата, формулира обвързаността на проблемите.

Отдавна формулирани решения

Решенията на тези проблеми всъщност също са отдавна известни. Те бяха "преговорени" по време на дискусията. Най-пълно ги обобщи от името на "Протестна мрежа" политологът Иво Божков. Държавата трябва да постави изисквания за пълна прозрачност на собствеността и контрола върху медиите и свързаните с комуникациите и медийното разпространение бизнеси до ниво физически лица; да постави ефективни законови и регулаторни прегради пред застрашаващата плурализма концентрация на медийната собственост; да регулира и "вертикалната свързаност" между собственици на свързаните с медиите бизнеси; да предостави дейността и управлението на комуникационните бюджети по европейски и други програми, ползващи обществен ресурс, на независим орган, с конкурси и разпределение при ясни критерии за целеполагане, прозрачност и ефективност на изразходването им; да създаде публичен регистър на собствениците на медии и на свързаните с тях бизнеси, в който да бъдат оповестени не само собствеността до физическо лице, но и източниците на финансиране и годишните отчети.

Представител на фондация "Конрад Аденауер" пък припомни някои от вече нееднократно правените от нея предложения, базиращи се на германския опит - включително въвеждане на минимални стандарти за взаимоотношенията между репортер, редактор и издател като средство за защита на журналистите от натиск.

"Като страна се нуждаем от спешен рестарт и на регулацията, и на саморегулацията", обобщи доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация "Медийна демокрация" и преподавател в Софийския университет "СВ. Климент Охридски".

Отговорността на журналистите и на обществото

Съществена част от решенията на проблемите обаче е извън регулиращата роля на държавата. Тези решения са отговорност и на самите журналисти, и на цялото общество.

"Истината е, че българските журналисти като че ли вече не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, апелираме към законите да ни освободят. Какво им е на законите? Само че, когато няма кой да се пребори за правата, когато няма кой да ги желае истински... Никой няма да свърши, колеги журналисти, работата вместо нас", каза журналистът Иво Инджев.

"Много по-големият проблем е, че ние като общество проявяваме търпимост към това. Затова призовавам към създаване на санитарен кордон – политици, общественици, хора на изкуството, актьори, музиканти да спрат да ходят в тези телевизии, да спрат да дават интервюта за тези вестници, всички граждани, които мислят, че има смисъл от това, да спрат да четат тези сайтове. Ако имаме сили да направим това - добре, ако нямаме - значи това си заслужаваме", добави журналистът Иван Бедров.

"Вече омръзнахме на всички"

Според президента Росен Плевнелиев, целта на организираната от него дискусия е в това "гласът на гражданите да бъде чут, а поставените от тях проблеми да влязат в дневния ред на институциите". Дали обаче тази цел ще бъде постигната?

"Омръзнахме до голяма степен и на себе си, омръзнахме и на обществото с повтарянето на тези станали вечни проблеми на българската медийна среда. Провели сме безброй разговори, конференции, на които сме формулирали и възможните политики за решаване на тези проблеми. Но какво стои срещу нас? Срещу нас стои стена", каза Орлин Спасов.

По време на дискусията най-често се чуваха думите на водещата: "Времето изтича" - заради регламента, ограничаващ изказванията до две минути. Тези думи обаче звучат и символично. Българската медийна среда е тежко болна, със значително отклонение от нормалното състояние и нормалната си за една демокрация мисия. Диагнозата е отдавна поставена, лечението – отдавна предписано. Но то все се отлага и отлага.