Военната повинност в Германия няма бъдеще
22 април 2004Реклама
В Германия правният принцип на военната повинност отдавна се е превърнал в илюзия - цифрите говорят недвусмислено: около 415 000 младежи са годни ежегодно за военна служба, само че Бундесверът се нуждае само от 80 000. Дори като извадим онези, които не са годни за служба и онези, които предпочитат гражданската повинност, пак в казармите влизат само половината от младежите, стоящи фактически на разположение. Защо обаче половината трябва да служат девет месеца принудително, и то при ниско заплащане, докато останалите могат несмущавано да учат или работят, със съответно по-голям доход? Това положение не може да се запази дълго в една правова държава.
Аргументите на привържениците на военната служба - тук влизат министърът на отбраната Щрук и значителна част от политиците във всички големи партии - са от второстепенно значение. Вярно е, че Бундесверът набира повечето от своите висококвалифицирани войници на временна и свръхсрочна служба сред донаборниците. Само че оправдава ли това посегателството върху основните права на младите граждани - каквото несъмнено представлява военната повинност? Вярно е също, че въвеждането на военната повинност само няколко години след края на войната имаше принос за демократичната ориентация на Федералната република. Само че има ли все още този аргумент актуална стойност? Германия е една стабилна демокрация, която издържа сравнението с всяка друга демократична страна. Впрочем в САЩ, Франция или Англия отдавна вече съществуват професионални армии, които никому не би и минало през ум да смята за антидемократични.
Факт е, че военната повинност е била въвеждана винаги там, където за водене на войни или за отблъскване на сериозни външни заплахи е имало нужда от големи армии, които не са могли да бъдат набирани и заплащани по друг начин. Тази идея стои на преден план още в следреволюционна Франция, която преди близо 200 години измисля задължителната военна повинност.
Днешното положение на Бундесвера обаче е съвсем различно: след края на Студената война въоръжените сили бяха радикално съкратени. Тяхната задача не е вече защитата на страната, а предотвратяването и прекратяването на кризи. А за тази цел няма никаква нужда от донаборници. С една дума - всеобщата военна повинност изгуби своето оправдание.
Присъдата на кьолнския съд не означава все още край на военната повинност в Германия. Сега въпросът ще бъде отнесен във Федералния административен съд, който ще произнесе присъдата си може би още до края на годината. Политиката обаче ще направи добре да се раздели с военната повинност, преди да бъде принудена на това по силата на съдебно решение.
Аргументите на привържениците на военната служба - тук влизат министърът на отбраната Щрук и значителна част от политиците във всички големи партии - са от второстепенно значение. Вярно е, че Бундесверът набира повечето от своите висококвалифицирани войници на временна и свръхсрочна служба сред донаборниците. Само че оправдава ли това посегателството върху основните права на младите граждани - каквото несъмнено представлява военната повинност? Вярно е също, че въвеждането на военната повинност само няколко години след края на войната имаше принос за демократичната ориентация на Федералната република. Само че има ли все още този аргумент актуална стойност? Германия е една стабилна демокрация, която издържа сравнението с всяка друга демократична страна. Впрочем в САЩ, Франция или Англия отдавна вече съществуват професионални армии, които никому не би и минало през ум да смята за антидемократични.
Факт е, че военната повинност е била въвеждана винаги там, където за водене на войни или за отблъскване на сериозни външни заплахи е имало нужда от големи армии, които не са могли да бъдат набирани и заплащани по друг начин. Тази идея стои на преден план още в следреволюционна Франция, която преди близо 200 години измисля задължителната военна повинност.
Днешното положение на Бундесвера обаче е съвсем различно: след края на Студената война въоръжените сили бяха радикално съкратени. Тяхната задача не е вече защитата на страната, а предотвратяването и прекратяването на кризи. А за тази цел няма никаква нужда от донаборници. С една дума - всеобщата военна повинност изгуби своето оправдание.
Присъдата на кьолнския съд не означава все още край на военната повинност в Германия. Сега въпросът ще бъде отнесен във Федералния административен съд, който ще произнесе присъдата си може би още до края на годината. Политиката обаче ще направи добре да се раздели с военната повинност, преди да бъде принудена на това по силата на съдебно решение.
Реклама