Влизането в ЕС е само първият етап от европейската интеграция

На 1 май 2004-та година новоприсъединилите се към Европейския съюз десет държави отпразнуваха приемането си пищно и шумно. Фойерверки ще има и на 1 януари 2007-ма – когато сресд страните-членки се наредят и България и Румъния. Като основания има достатъчно : европейското членство означава, например, че правителствата ще имат право да се произнасят по взиманите от Брюксел решения, а не само да присъстват като наблюдатели. Освен това – в съответствие с големината си и броя на населението си, те ще получат и определен брой места в Европейския парламент. Ще издигнат и свои представители за Европейската комисия.

Това, обаче, което не произтича автоматично от европейското членство, е включването във валутния съюз и интеграцията в така наречената шенгенска зона. И в двата случая става дума за споразумения, сключени само между част от държавите-членки на Европейския съюз.

В рамките на шенгенската зона се осъществява единен контрол върху външните граници, като по този начин практически отпада вътрешният контрол между отделните държави. Това означава, например, че човек с германска виза едновременно може да пътува и до Франция, Испания или Гърция. В шенгенското пространство се провежда и единна имиграционна политика, както и обща политика в сферата на борбата срещу престъпността.

До момента към шенгенското пространство са се включили 13 държави-членки на Европейския съюз и две държави извън общността, а именно Норвегия и Исландия. Новоприсъединилите се към Европейския съюз страни биха могли да станат част от зоната само тогава, когато са готови и са в състояние да отговорят на всички условия – сред които наред с другото е гарантирането на сигурността по границите с държавите извън Общността, тъй като оттам нататък, например, нелегалните бежанци не биха могли да бъдат проследени по вътрешните граници. Паралелно би трябвало да се извършва обмен на данни между полицейските служби на държавите-членки – в името на улесняването на издирванията на престъпници из цялото шенгенско пространство. Изпълнението на всички тези условия изисква време. Засега нито една от държавите, присъединили се към общността през 2004-та година, не е член и на шенгенската зона.

По сходен начин стоят нещата и в зоната на единната европейска валута – тези държави, които желаят да въведат еврото, трябва най-напред да докажат валутна и икономическа стабилност за продължителен период от време – няколко години. И в този план не всички страни-членки на ЕС участват от самото начало: Гърция, например, се присъединява доста по-късно, защото първоначално не отговаря на изискванията. А Словения пък е първата страна от присъединилите се през 2004-та, успяла да докаже икономическата си благонадеждност пред Брюксел – и от началото на следващата година и там ще може да се плаща с евро.