1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Владимир Путин би останал във властта като премиер

4 октомври 2007

Коментар от Таня Харизанова

https://p.dw.com/p/BmUv
Снимка: AP

Двата конгресни дни на партия “Единна Русия” разтърсиха руската политическа система. Президентът Владимир Путин прие да оглави партийния федерален списък за парламентарните избори през декември и загатна, че би могъл да стане премиер след президентските избори догодина. Като венец партията се отказа да излъчи традиционната тройка водачи на федералната си избирателна листа, в която остави само един – Владимир Путин. Какво би могло да стои зад такова безпрецедентно съсредоточаване на властта коментира кореспондентката ни в Москва Таня Харизанова:

Историческите анали на царска, имперска, съветска и нова Русия доказват – цар, император, генсек и президент винаги са търсели подходящ приемник като не винаги са се съобразявали с традиционните канони и действащи закони. Историята също доказва, че веднъж изпуснал властта, руският управник обикновено никога не се връща в нея. Затова и кардиналният въпрос за нова Русия днес е: кой ще бъде наследникът след втория изтичащ мандат на Путин. За него няма проблем да промени конституцията – според социологически анкети три-четвърти от гражданите искат да президентства и трети мандат, народната любов от конгресната трибуна в този дух изразиха всички оратори. Дори нарекоха и партийната програма с неговото име. Но Владимир Путин предпочита многоходови трудноразгадаеми комбинации. Като президент той спечели доверието на руснаците с видимото икономическо благополучие в страната от петродоларите, националните програми, обуздаване аспирациите на олигарсите към политиката, преодоляване тенденцията за държавен разпад, заигра със славното съветско минало, напомпа поувяхналата имперска гордост и националното достойнство. Политици и политолози коментираха, че с решението му да участва в парламентарните избори и заявката за премиерския пост политическата структура в Русия тръгва към развитие. Някои дори видяха изграждането на двупартийна система. Кремълски политолози заговориха за създаване на втори център на властта в парламента, изпълняващ сега ролята само на машина за гласуване на закони. Но предупредиха същевременно, че изобщо не става дума за преминаване от президентска към парламентарна република. От противоречивата на пръв поглед ситуация има като че ли два изхода. За 8 години политикът Путин не излезе извън руската традиция управлението да бъде непрозрачно и на възловите постове да се назначават предани хора. Всички прогнозират при новата ситуация, че партията “Единна Русия” ще получи конституционно мнозинство. Така той може да я използва на междуинституционално ниво за баланси и сдържане на конкуриращите се властови групировки. Затова трябва да оглави и новото правителство след президентските избори, което обаче се назначава от новия президент. Самият Владимир Путин обаче заявява, че следващият президент трябва да бъде силен и демонстрира, че не желае да се променя конституцията. Силен президент при негово премиерство не може да съществува. Путин прие да оглави еднолично федералния партиен списък, което прави парламентарните избори един вид референдум за или срещу него с предизвестен резултат. Вероятно, като отдава сегашния си свръхвисок политически рейтинг в Русия на партия без да е партиец, той цели доизграждане на властовата система, която да работи и без него. Не е изключено догодина да има изненадващ втори изход от ситуацията с приемника - нов президент от близкото обкръжение на сегашния и нов премиер, който да не се казва Владимир Путин. Но при положение, че и двамата нови следват курса на Путин, подкрепян от конституционно мнозинство в парламента.