"Виртуалната армия"-коментар на Йозеф Йофе

Из Близкия Изток блуждае една виртуална армия наречена “мироопазващи сили”. Ту се говори, че щяла да има численост от 8000 души, ту от 20 000. Тя трябва да свърши онова, което не се удаде на израелците и след четири седмици на война: а именно да спрат ракетния обстрел на Хизбула или даже да разоръжат групировката, да проправят пътя на ливанската армия към южната част на страната , или пък да се грижат само за спокойствието в граничната област.

Мироопазващите войски са световният политически хит на година. САЩ ги харесват, същото се отнася и за европейците и за ООН. Израел даже иска да се откаже от свещения за него принцип, да разчита на самия себе си и е готов даже да приеме германци. Идеята действително е многогообещаваща – трета сила ако не друго поне да разделя двата смъртни врага. Има обаче един ужасяващ парадокс, който засенчва хубавото видение: една международна армия може да гарантира мира, само ако мирът е гарантиран.

Пък и другият въпрос е неясен : кой да участва в мироопазващите войски? Онези, които могат да воюват, или не искат или нямат право за това, а онези, които могат да участват не желаят да воюват. НАТО би могъл, но няма право, защото е стигматизиран като нео-империалистична сила. Същото се отнася до САЩ и Великобритания, които вече отказаха. Франция – самопровъзгласила се за защитник на Ливан – може и желае да участва, но пък сама постави едно почти непреодолимо условие : първо трябвало да се постигне стабилно примирие, базиращо се на политическо решение. Париж в никакъв случай не желае да разоръжава Хизбула и са си спечели славата на сподвижник на Израел – нека тези неща ги върши ливанската армия – войските на една виртуална държава, които вероятно имат сили точно колкото да организират един тържествен парад. Въпреки това премиерът Синьора иска да изпрати 15 000 войници в южната част на страната.

А германците? Правителството на Меркел симпатизира на Израел по- очевидно отколкото предшественика и, освен това Берлин се наслаждава на това, колко естествено светът възприема и очаква германския принос. В същото време не е тайна, че Берлин би бил радостен, ако израелците отблъснат Хизбула , а с това също и амбициите на Сирия и Иран толкова добре, че Германия да остане да блести в своята класическа роля на цивилна сила – например при възстановяването на страната или при обучаването на полицията и армията.

При всичкия респект пред огромните структурни промени след 1990 година: германската армия не е армия за военни мисии. От Кундус до Конго са разположени германски войници, които нито по мандат, нито по екипировка могат нещо повече отколкото да демонстрират присъствие. Нима срещу Хизбула това може да се промени? Или пък срещу Израел?

“Трудно е да си представим , че германски войници с оръжие в ръка ще се изправят срещу израелските - разсъждава държавният министър Ерлер. Да си представим следното: германски или западни войници се намират някъде край БинтДжбеил – тази крепост на Хизбула в Южен Ливан - и се възползват от изпитаната си тактика да изстрелват ракети срещу лагера, така че да провокират израелски ответни удари. Нима мироопазващите войски тогава ще стрелят по Хизбула или пък ще свалят самолета Ф-16 на израелците? Да се поставят подобни въпроси, означава, да се им се отговори отрицателно. Още повече, че дебатите около мироопазващите войски наподобяват на разбиване на сметана за торта, която трябва да бъде приготвена на друго място.

Тъй като обаче сегашната война всъщност се води между заместници на САЩ и Иран, този прокълнат регион ще познае мира, едва след като тези две сили сключат “голямата си сделка” – така както предрича Хенри Кисинджър. Дано Ахмадинеджад го чуе. А дотогава важи следното: Международните мироопазващи сили ще последват сключването на мира, но няма да го предхождат.