Виновни ли са хедж фондовете за кризата на финансовия пазар?

Книгите с поръчки бяха пълни, а с коефициент на собствения капитал 50 на сто Грое имаше достатъчно финансов резерв. Инвеститорът обаче търсеше бърза печалба, взе кредити, изсмука компанията, препродаде Грое на следващ инвеститор и т.н., докато се стигна до фалит. Германският федерален министър на труда Мюнтеферинг въведе понятието “скакалец” и се започна дискусията за хедж фондовете. Оттогава насам много неща бяха изприказвани много неща, но малко неща са се променили:

Участието на международните финансови пазари е като танц върху активен вулкан. Натиск се получава дори само от величината на придвижваните в световен мащаб капитали. За последните три десетилетия те нарастнаха от около 12 на около 140 билиона долара. Това са пари, вложени по целия свят в пазарите на акции, суровини и валути, все в търсене на най-големите възможни печалби. Лошо става обаче, зададе ли се криза в глобалната система. Тогава последствията могат да са фатални и тази опасност съзира не само федералният президент на Германия Хорст Кьолер:

“Замислиха се вече и шефовете на емисионните банки, и финансовите министри. От тях трябва да се очакват отговорите на въпросите, къде са рисковете на финансовите пазари, кой може да ги владее и кой може да ги овладее, както и кой ще поема разноските, ако това не се удаде. А вече никой не може да изключи възможността, следващата криза на финансовите пазари да даде отражение върху цялостната световна икономика, а по този начин масивно да ховлияее отрицателно на труда и доходите на хората”.

На фокус са предимно международните хедж фондове, за които в Германия от две години насам се вихри дебатът за “скакалците”. Те инвестират там, където очакват най-големите печалби, купуват фирми, за да ги разбият и с печалба да продадат части от тях, останалите се провалят. Около 9000 хедж фондове жонглират по земното кълбо с парите на частни и институционални вложители, както казва Тома Миро, държавен секретар във Федералното м-во на финансите:

“Тук имаме работа с фондове, които междувременно не само сами разполагат с особено голямо богатство, а и умножаващи, потенциращи, инвестициите чрез тегленето на кредити в особено високи размери”.

В Германия хедж фондовете се допускат едва от 2004 г. насам и то при съществуването на редица ограничения. Предлагащите ги дори трябва да поместват в рекламните си проспекти предупреждения по подобие на цигарените кутии, в които да се обръща внимание върху опасността от възможна тотална загуба на вложения капитал. Именно поради тази причина в Германия седалище са установили само около 40 хедж фондове, както информира Ролф Дийнст от Федералното сдружение на германските дружества за капиталово участие:

“Всечки тези т.н. “скакалци” като правило са със седалище в лондон. И за това има много убедителна причина. В лондон те не са до такава степен подложени на ограниченията, произтичащи от постоянните промени в данъчното законодателство, ако искаме да го формулираме внимателно.”

И всъщност не са подложени на никакъв контрол. Защото въпреки всички усилия на федералното правителство, превърнало т.г. широкото регламентиране на хеджфонда в една от топ-темите от дневния ред за срещата на Г 8, финансовите жонгльори могат както и досега да действат, както си искат. Контретни мерки, това трябва да признае и федералният министър на финансите Пер Щайнбрюк, не се взимат. Съществува само призив към заемодателите, инвеститорите и надзорните органи, да бъдат бдителни и подобаващо да проверяват потенциалните рискове на хедж фондовете.

“Началото, върху което можем да се споразумеем, е индиректно и означава, че трябва да се заложи на самозадължаването на съответната финансово-пазарна индустрия, но в рамките на задължителен кодекс на поведение”.

Тъй като на международно равнище няма единно мнение, федералното правителство планира солова акция. Чрез закон се предвижда повече прозрачност при покупката на фирми и повече право на информация за съветите на предприятията. Освен хеджфондовете по този начин се цели и обуздаването на чуждестранните държавни фондове. Намеренията на китайското правителство, да предаде част от валутния си резерв на държавен фонд, който да ги инвестира, събуди в Германия опасения от разпродажба на германски ключови технологии. Само в Китай, Русия и в държавите край Персийския залив в готовност да бъдат инвестирани, има наличност от 2500 милиарда долара за държавни и политически направлявани инвестиции. Ала плановете на правителството срещат скептицизъм и от страна на т.н. “петима икономически мъдреци”. Беатрис Ведер ди Марко отбелязва следното:

“Дебатът за държавните фондове се разшири извънредно много и междувременно прерастна в дебат за всеобщите ограничения за чуждестранни инвеститори. Тук значи става дума за принципа на свободата на придвижването на капитали. Трябва да се отбележи в тази връзка, че Германия е силно заинтересована от отворените капиталови пазари, тъй като Германия като износител на капитали разчита на това, нейните фирми да бъдат посрещани с отворени врати по цял свят”.

Федералното правителство възнамерява в бъдеще да налага вето, когато чуждестранен инвеститор иска да поеме повече от 25 % от дадено предприятие и по този начин би могла да се окаже заплашена националната сигурност. Освен това е заплануван един фонд, в който да внасят банките и застраховките и който евентуално при определени съмнения би могъл да се включва в заслужаващо защита предприятие като стратегически инвеститор. Такива защитни огради около местни предприятия олаче съществуват вече в редица развити индустриални държави като Великобритания, Франция, САЩ и др.