Вилпен и кризата във Франция

Вилпен за пореден път подчерта, че възнамерява да доведе до край възложената му от президента Ширак задача за борба против безработицата. Същевременно той отхвърли като “безпочвени спекулации” предположенията за скорошна оставка. Впрочем той сам подхрани тези спекулации, заявявайки пред Националното събрание, че в близките дни щял да си направи като премиер всички необходими изводи от създалото се положение.

При сегашната бъркотия около висящия закон за реформа на договорите за първо постъпване на работа е възможно обаче всичко. Изглежда все пак, че намеците на Вилпен са били предназначени да оправдаят реформистката му инициатива, против чието анулиране той се брани с всички сили. Същевременно противниците на реформата държат на оттеглянето на новия закон: те дадоха на правителството срок до Великден да стори това. Туй е предварителното условие, което профсъюзите и студентите поставят за започването на преговори с правителството. Вилпен от своя страна защитава своята реформа като подходящо средство за борба против дългосрочната безработица сред младежта; той бил готов обаче да приеме леките корекции, предложени от президента Ширак.

Към всичко това се добавя твърде мъглявата обстановка в правителствения лагер. Не е ясно кой има думата там, премиерът Вилпен или партийният лидер и вътрешен министър Саркози. През последните дни отново имаше размяна на остри думи между двамата. Първоначално Саркози намекна, че няма нищо против анулирането на закона, но след като премиерът му отправи остра критика, той се видя принуден да поотстъпи малко. Възприетата сега формула гласи “суспендиране и подмяна”: тя сигнализира на профсъюзите, че реформата ще бъде на първо време суспендирана и на нейно място ще дойде нов закон.

Вилпен подчерта, че в момента най-важното било да се успокои положението в страната и да се възстанови нормалният учебен процес в университетите и училищата. На на фона на обърканото положение и ерозията на държавния авторитет, предизвикани от боричкането за власт между Ширак, Вилпен и Саркози, противниците на реформата продължават да отстояват своите максимални искания. С мобилизацията на повече от един милион демонстранти при последната вълна от стачки и улични протести те усещат явно, че имат достатъчна подкрепа за инсценирането на още такива премервания на силите, без да се обезкуражават от наближаващата пролетна ваканция. След приключването на сегашните преговори с правителствената партия, в понеделник противниците на реформата възнамеряват да съгласуват следващите си действия.