1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Българското вето за РСМ е руска хибридна операция"

15 юни 2022

Българското вето за РСМ е руска хибридна операция, изпълнена чрез България. То обслужва Сърбия и Русия, защото Москва има интерес първо Сърбия да влезе в ЕС. Владимир Владимиров от Българо-македонския бизнесклуб пред ДВ:

https://p.dw.com/p/4Ciuj
Северна Македония на картата
Снимка: Fotolia/Bastos

Често пътувате до Северна Македония и виждате ситуацията от двете страни на границата. Кой нагнетява напрежението? 

Това е много важен въпрос. Основният говорител на омразата и негативните послания, които дават опорни точки на българските „хардлайнери", са редица медии, които са свързани с холдинга на човек, близък до Виктор Орбан. Дотук нито една българска политическа партия не е повдигнала въпроса при двустранните разговори с Унгария.

Ако направим анализ на антиевропейските и антинатовски тези от една страна и антибългарските от друга, ще се окаже, че медиите, които ги разпространяват, са едни и същи. В България трябва да осъзнаем кой и каква сметка има от това да няма приятелство между двете държави.

Трябва да отбележим, че рамковата позиция от 2019 година, а след това и ветото също навредиха на отношенията и имиджа на България в Северна Македония. Как могат да бъдат поправени щетите, които бяха нанесени? 

Да започнем оттам: каква е крайната цел на българската външна политика? Дали да спечелим сърцата и умовете на нашите братовчеди от другата страна на Осогово и Огражден, или ще действаме без никакви емоции? Не виждам да е приложен нито един от двата подхода. Основна грешка на България е, че историческият спор не беше отворен вътре в македонското общество, а позволихме да се превърне в междудържавен. Не може две съюзнически и приятелски държави да сложат историята като основна писта, по която да общуват. Разрешаването на този тип проблематика е отнемало и по 10-15 години в други части на Европа. Не трябва да бързаме с трайното разрешаване на историческите спорове, което да бъде прието и от двете общества.

Подобряване на имиджа на България в Северна Македония ще има тогава, когато българските правителства започнат да разбират Северна Македония. Аз твърдя, че в последните 30 години, с много малко изключения, българските политици, историци и анализатори не успяха да опознаят и да разберат днешната Северна Македония и нейното общество. Българското общество разбира Македония с призми и обяснителни модели от преди 100 години. Нещата са кардинално променени и докато не разберем това няма да имаме съществени успехи.

След подписването на Договора за добросъседство беше проведено социологическо проучване в Северна Македония. На въпроса „Кой от съседите считате за най-близък?" България водеше с няколко процента пред Сърбия. Ако днес се направи отново такава анкета, България ще има изключително малко одобрение.

София, януари 2022: министър-председателите Кирил Петков и Димитър Ковачевски
София, януари 2022: министър-председателите Кирил Петков и Димитър КовачевскиСнимка: Reg. Nordmazedonien

Какво трябва да се случи, за да бъдат удовлетворени исканията на България? 

От 2017 година до днес България промени неколкократно своите искания към Северна Македония. Искането за включване на българите в конституцията е нещо, което е постижимо, и вярвам, че македонският политически елит ще го приеме. Това обаче означава затваряне на възможностите на България да постигне по-голямото - да си припомним и българи, и македонци, че в миналото сме били едно цяло. В момента, в който българите станат част от конституцията на Северна Македония, те ще бъдат разграничени от останалите. С това трябва да бъде наясно всеки един български политик, който има такова искане.

Ако вземем за рефер нашите съюзници и приятели от Европейския съюз и НАТО, България не получи подкрепа от нито една държава, нещо повече - и френският президент, и канцлерът Шолц, който беше в София, най-учтиво ни помолиха да се вземем в ръце и да вдигнем ветото, тъй като Европейският съюз има много ясно разписани критерии за членство, в които двустранните спорове не присъстват. Северна Македония отговаря на изискванията в не по-малка степен от момента, в който България беше кандидат за членство. Тогава нито един от нашите съседи не ни постави въпроси, свързани с историята. България трябва да вдигне ветото и да прикани Европейската комисия, германския канцлер и френския президент да станат гаранти за българските искания. Разговорите и преговорите със Северна Македония ще траят най-малко 7-8 години. В това време с една нормална и разумна приятелска политика между двете държави можем да решим всички спорни въпроси.

Заместник-председателят на Българо-македонския бизнесклуб Владимир Владимиров
Заместник-председателят на Българо-македонския бизнесклуб Владимир ВладимировСнимка: privat

Смятам, че операцията „вето" е руска хибридна операция, изпълнена чрез България. Основният интерес на Москва е техният съюзник Сърбия първо да стане член на Европейския съюз и чак тогава да се водят преговорите със страните от Западните Балкани. Българското вето по този начин обслужва Сърбия и Русия.

Реалистично ли е ветото да бъде вдигнато до края на юни, когато приключва френското председателство на Съвета на ЕС? 

Смятам, че до края на френското председателство такова нещо няма да се случи, но до края на годината виждам немалки шансове Северна Македония да започне преговори. Всяко отлагане на стартирането на преговорите, тук визирам и Албания, която е колатерална жертва, а също Босна и Херцеговина и Косово, ще бъде използвано по всякакъв начин от Руската федерация за клатене на европейската лодка. Този, който работи за интеграцията на Западните Балкани, и в частност на Северна Македония, е български и европейски патриот.

Владимир Владимиров е вицепрезидент на Българо-македонския бизнесклуб. С него разговаря Александър Детев.