1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Български националисти

19 януари 2006

През седмицата, която си отива две националистически формации направиха заявка за реставрация на миналото. Коентар от Еми Барух

https://p.dw.com/p/AsxQ
В. Сидеров, националистически лидер
В. Сидеров, националистически лидерСнимка: AP

Съюз на патриотичните сили «Защита», Национално движение за спасение на отечеството, коалиция, а в последствие партия «Атака», Български национален съвет за мир, Български национален съюз, партия «Нова Зора», Общонароден комитет за защита на националните интереси – това са само част от националистическите формации, които надничат зад различни апели, възвания, декларации и инициативи – всичките подчинени на амбицията да спасяват страната, народа й и неговото бъдеще.

Общото между тях е опасното заиграване с лесно смилаеми и банални популистки лозунги, които се търкалят отдавна в полето на комплексарския посттоталитарен изолационизъм. Две подобни начинания бяха регистрирани през седмицата, която си отива:

Въпреки че на тях не бива да се обръща прекалено внимание, все пак здравословно е да напомняме от време на време какви са техните идеи и кои са техните вдъхновители.

Преди 4 дни бившият локомотивен машинист и автор на няколко стихосбирки Минчо Минчев оповести възстановяването на националистическата формация Общонароден комитет за защита на националните интереси, която – нека напомним на нашите слушатели - започна дейността си през 1990 г. с митинги срещу връщането на рождените имена на българските турци. Същият на 10 декември м.г. бе избран за председател на новоучредената партия «Нова Зора». По този повод в едно свое интервю в края на миналата година Минчев заяви, че България има нужда от нов исторически проект за бъдещето, че сегашният курс във външната политика на страната е порочен, защото представя като върхови постижения влизането на България в НАТО и приемането ни в ЕС през 2007 година, с което –«се скъсява хоризонта на българското бъдеще и се създава илюзия на обществото, че е намерена защита срещу заплахите на епохата…» .

Минчев определя тази политика като антинационална, антинародна, вредна.

Солидарни с това определение са и лидерите на Българския национален съюз, които преди по-малко от седмица обявиха, че започват мащабен сондаж за бъдещото име на организацията, както и намерението си да инициират референдум – допитване до населението за изработването на национална доктрина, наречена от идеологическия щаб на съюза Българокрация. Аргументацията им не е оригинална – те твърдят, че думата демокрация е опорочена, че хората не вярват в демокрацията и че трябва да се смени политическата система в страната. Основните въпроси, които тази формация ще включи в допитването, са:

За или против бързата ни интеграция в ЕС и членството ни в НАТО?

За или против българското предприемачество?

Има ли нужда от ново национално движение, което да наложи българокрацията в политиката?

Референдумът, озаглавен "За българокрация в политиката", ще тече до 10 февруари, след това неговите организатори ще проведат събор на новата политическа партия.

Една от спецификите на всички тези формации, обединени от националистическата реторика и популистките пози, е неспособността да се обединят зад която и да е от своите идеи за национално спасение, което в известен смисъл е успокояващо. Всички видяхме какво се случи около и във «Атака» поради присъствието на формацията в парламента…

Една от причините за това е свързана с националната ни неспособност да създаваме отбор, другата обаче със сигурност е във вождистките амбиции на тези родолюбци и самозвани спасители на отечеството. Което само по себе си е красноречив коментар за несъстоятелността на тяхната кауза.