1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българските фалшификатори - в "Тайм"

1 декември 2003
https://p.dw.com/p/AuUg

В България, един от най-големите производители на фалшиви пари в света, през последните 12 месеца са били разбити 13 работилници за евро-банкноти. За същия период в съседна Сърбия са били разкрити три банди от фалшификатори. През февруари полската полиция, със съдействието на германските си колеги, е конфискувала 200 000 фалшиви евро. Операции срещу фалшификаторите са били извършени също в Литва, Молдова и Беларус. Междувременно фалшификаторите действат вече и в Западна Европа. Най-големият удар след въвеждането на еврото бе извършен през октомври в Италия, където полицията залови куп фалшиви петдесеттачки на обща стойност от близо 1 милион евро.

В цялата евро-зона се регистрират все повече случаи на хора, опитващи се да пробутат фалшиви пари. В Австрия, където преди почти нникой не бе виждал фалшиви шилинги, тази година са били отбелязани 3000 такива случая, като повечето от 15 000. евро идвали от България.

Полицията се опасява, че най-често фалшифицираните банкноти - от 50, 20, 100 и 200 евро, в този ред - могат да плъзнат така, че продавачите да отказват изобщо да приемат тези деноминации. Преди няколко години, вследствие на неконтролируемото увеличаване на лошите пари в обръщение, в САЩ трябваше да бъдат пуснати префасонирани 100-доларови банкноти.

Постигнатият на този етап напредък се дължи на тясната координация между различните полицейски служби. До скоро западноевропейската полиция рядко споделяше валидна информация с източните си колеги. Но нещата се променят. Успешните операции в България, например, бяха резултат от информацията, получена от американската и германската полиция, както и от Европол. Това лято американската тайна служба откри регионално бюро в София, като част от усилията си да пресуши втория най-голям до скоро извор на фалшиви долари. "Българите ни оказаха огромна помощ", каза високопоставен американски представител пред списание "Тайм", добавяйки: "Ние работим в тясно взаимодействие."

Това тясно взаимодействие се дължи до голяма степен на първото ченге на България, генерал Бойко Борисов. По стените на просторния му кабинет в София висят безброй снимки, показващи го ухилен в компанията на високите чинове от американската тайна служба, американската служба за борба срещу наркотиците, Европол и Интерпол. Макар фалшивите евро да не представляват заплаха за българската икономика, Борисов, който е бивш телохранител на премиера Симеон Сакс-Кобург-Гота, иска да се покаже като лоялен воин на Запада във войната срещу фалшификаторите.През юни в България ще се проведе европейска конференция, посветена на проблема с евро-ментетата."Това е въпрос на чест", казва Борисов. "Ние искаме да докажем, че България е готова за Европа, че сме истински европейци."

Той признава обаче, че отделните успехи са едно, цялостното премахване на проблема - нещо съвсем друго. Полицията смята, че фалшификаторските мрежи са силно децентрализирани и много тясно специализирани, а и всяка задача се изпълнява от отделна етническа група - при една операция в Сърбия, например: хърватски печатари, словенска хартия, българска компютърна графика и албански дистрибутори. Освен това в страни като България разкриването на източника е само част от борбата. За да бъде осъден извършителят той трябва да бъде заловен точно когато печатарската машина е в действие. Преди няколко години един местен бизнесмен в източна България бил заловен с 413 000 германски марки под леглото му, но се отървал, твърдейки, че щял да ги използва като тапети. Със съдействието на европейски и американски специалисти се подготвя нов закон, но той ще бъде приет от българския парламент вероятно едва догодина. Полицията е на мнение, че въвеждането на по-твърдо законодателство в България, и не само там, ще бъде от голяма полза. Но борбата против общия враг изисква преди всичко още по-тясно сътрудничество между европейските полицейски служби. В противен случай най-голямата валута в света може да се превърне в най-големият проблем за Европа.