Българската 2014: на повърхността и под нея

След повече от 400 дни протести срещу правителството на Пламен Орешарски, на 23 юли дойде дълго очакваната оставка. Тя обаче не се превърна в празник, защото бе договорена между политическите сили, а самото подаване на оставка беше просто елемент от технологията.

Сгромолясването на БСП, станало видимо още на евроизборите през май и засилило се още повече на парламентарния вот през октомври, направи невъзможно сформирането на правителство, излъчено с мандат на социалистите. А протестите срещу модела #Кой, започнали след избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, направиха невъзможно нещо друго: основните политически сили вече не можеха да си играят открито с ДПС. Всекидневните демонстрации фокусираха общественото внимание върху начина, по който върхушката на Движението превръща политическата власт в икономическа. И това де факто постави ДПС в изолатора.

Инфекцията "КТБ"

Всичко можеше да продължи да бъде представяно на публиката в тази еднопланова поредица - протести-оставка-избори, ако играчите бяха малко по-грамотни финансово и не бяха допуснали споровете помежду им да изложат на риск цялата банкова система на България. Пирамидалният модел, по който растеше КТБ, изискваше непрекъснато вливане на нов и нов ресурс - те изкупуват всичко, а ние им наливаме още и още публични средства. Когато парите на държавните фирми вече не стигаха, надеждата бе насочена към строителството на газопровода „Южен поток“, който в българската си част бе оценен на 3,5 милиарда евро. След като започна публичната разправия между БСП и ДПС, се дочуха предположения, че и мистериозното изчезване на зам.-председателя на ДПС Христо Бисеров, и влошаването на отношенията между двете партии са свързани с „разпределянето на порциите“ около „Южен поток”. Точно в този момент обаче Еврокомисията даде ясен знак, че няма да толерира строителството на газопровода в противоречие с европейските правила. Така се стигна до края на проекта, което пък бе удобен повод за ДПС да легитимира политически излизането си от общото управление с БСП.

След затварянето на КТБ на 20 юни нищо не можеше да си остане същото. БСП продължи пътя си към дъното, а бягството на Бойко Борисов от същинския разговор за причините за тази криза не го открои достатъчно от статуквото, поради което на 5 октомври България се оказа с парламент, в който са представени цели осем политически сили. Изолирането на ДПС от властта се превърна в официална цел на повечето играчи и така се стигна до необяснимото правителство на ГЕРБ с Реформаторския блок, подкрепяно от националистическия Патриотичен фронт и проруската АБВ.

Ще познае ли Местан?

Най-честото обяснение за компромисите в управлението е свързано именно с целта ДПС да остане извън властта. Затова Реформаторите приеха да реформират съдебната система заедно с Борисов и Цветанов, а всички заедно търпят ксенофобските изпълнения на Патриотичния фронт.

Засега това поведение донесе един провал и един потенциален успех: расистките изказвания постепенно се превръщат във всекидневие, но пък пакетът от законопроекти за започване на т.нар. съдебна реформа предстои да бъде приет. Все още няма никакъв напредък по отношение на регулаторите - БНБ и Комисията за финансов надзор се управляват от същите екипи, които проспаха КТБ, а обещаните промени в обществените поръчки, които да гарантират, че публичните пари няма да отиват само в няколко по-специални фирми, са все още в бъдеще време.

И докато битката срещу ДПС остава на ниво лозунги и антитурски изказвания (например в случая с новините на турски по БНТ), доводите за неприсъствието на тази партия в управлението стават все по-слаби. Борисов вече два пъти се възползва от гласовете на Движението при важни гласувания, като по този начин заплаши Реформаторите, че има кой да ги замести. А самият лидер на ДПС Лютви Местан завърши годината с прогнозата, че и 2015-а ще ни донесе извънредни избори. Неговият предшественик обикновено познаваше.