Българки продават бебетата си във Франция - статия в Ди Цайт

Тя е българка, бедна и бременна. Затова и решава да продаде още нероденото си момиченце на мрежа от търгуващи с деца във Франция. Реконструкция на едно престъпление представлява статията, озаглавена “При други обстоятелства”.

Мария Костова /името е сменено/ е на 28 години, от бебето й Бразил й е останала само снимката, на която някой с молив е написал 2 500 грама. Пуши цигара от цигара, до следобед ще се напие – казва, че така не й се налага отново и отново да се пита дали не е допуснала най-голямата грешка в живота си, тъй като е мечтала за къща в България и кожени обувки за децата, или пък съдбата е решила фаталната й среща с циганката Мая да се състои. Срещата става в Париж, където Мария пристига с мъжа си и двамата си синове. Мая е на 22 години и двете жени редовно си говорели сутрин – когато Мая се връщала от “работата си” , на тротоара в парижкия квартал Сен Дени. Един ден разказала на Мария, че е бременна, но намерила решение – неин познат щял да я направи богата – да плати 2000 евро за проблема в корема й.

Оттам идеята обсебва и Мария – чийто съпруг събирал изхвърлени стари вещи из парижките квартали, за да ги продава след това на черния пазар. Но все по-често се връщал без пари. Първият път, когато му споделила намерението си, той изревал и я ударил, категорично забранил. Тя го успокоила – със сигурност ще е тежко, но трябва да се мисли за синовете. Накрая съпругът се съгласил и Мария забременяла.

Циганката Мая била изчезнала отдавна, когато комисарят от парижката полиция Жан-Мишел Коломбани получава сигнал по телефона, от колега от София: една млада българка, наречена Мая, обявила, че бебето й е откраднато. Следата е гореща и води право към Париж. Колобани поема щафетата и разпитва Мая още на следващия ден – тя се договорила за продажбата на бебето още преди раждането, след което постъпила в клиника под чуждо име и предала бебето на посредник. Започнала да чака парите – седмица, две, четири, осем – напразно.

Мария вече била бременна в осмия месец, когато мъжът й срещнал на улицата познат на Мая. Точно той му казал, че познава хора, искащи момиченце и готови да платят – добри и богати хора. Има само едно условие – да се убедят със собствените си очи. Във връзка с което на другия ден Мария и Мирослав се срещат с кандидат-родителите – французи, млада жена и възрастен мъж в скъпи дрехи, останали доволни от видяното и обещали да се грижат добре за детето.

През това време комисарят Коломбани и неговите хора работят непрестанно, за да сглобят пъзела. Схемата започва да се оформя – на жените от България, от най-бедните райони на страната, им обещавали по няколкостотин евро на новородено, след което ги отвеждали във Франция, Италия или Турция да родят. Децата били записвани на името на бъдещите си “майки” и били отнемани от родилките веднага след напускането на клиниката. Бъдещите бащи пък записвали децата в общината като свои – и никой не изпитвал и най-малкото подозрение.

Дъщерята на Мария – Бразил, се ражда на 19 юли 2004-та, в луксозната клиника Робер Дебре. Междувременно двамата с Мирослав решили да не продават детето, да се върнат обратно в България, в Ботунец, и да започнат отначало. На базата на показанията на свидетелката Мая, обаче, хората на комисаря пристигат в клиниката навреме. И точно когато Мария и Мирослав с бебето се готвят вече да заминат, тя вижда на входа на болничното заведение френската двойка, както и много хора в униформи. И всичко се развива много бързо – детето на Мария е отнето, на ръцете й щракват белезници. Мирослав твърди, че са се отказали от продажбата, но полицаите залавят и кандидат-родителите с донесените 5 000 евро, разбират и, че те вече са записали бебето на свое име.

Мирослав е арестуван, бебето е дадено в приют. Мария остава сама в порутената си стая и се моли за дъщеря си, която се надява все някога да види. Отново твърди, че не е имала намерение да продава бебето си, но само тя знае дали истината е тази.