1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Българи сме. И си пазим традициите!"

29 март 2017

"Ще заберем булката с оркестър. - Защо? - Че българи сме! - Не искам. - Няма не искаш, какво ще кажат съседите? - Все ми е едно." Мария Илчева за сблъсъка между поколенията и ирационалното в традициите:

https://p.dw.com/p/10o3w
Снимка: picture alliance/dpa/P. Pleul

Диалог между баща-старозагорец и син-студент в Мюнхен:

Баща: Българи сме. И си пазим традициите.

Син: Тумба-лумба? С пищови и кларинети?

Баща: Ще пазарим чичо ти Стоян, по 20 лв. на човек 'зимат. Че то веднъж те женя.

Син: Традиции, та традиции! Кой ги измисля тези традиции?

Баща: Ти какво, да не си се погерманчил?

Син: Традицията е обществен натиск.

Баща: Хайде сега, приказка ли е, чудо ли е! Натиск-матиск! А тебе кой те е отгледал, бе? Къде си се родил? Той коренът е як, не го гледай!

Син: Не съм дърво. Корени нямам.

Баща: Брей, ти ше земеш да се отречеш от нас май?

Син: Не, разбира се, но ритуалното следване на някои традиции си е чисто ирационално действие. Това са думи на Хосе Ортега и Гасет отпреди близо 130 години.

Баща: Хосе, Омега и кой е третият? Ира... какво? Ира, мира, музика шъ има!

Сеир да има!

Врати се бутат, булка се краде, патлаци гърмят, пари в обувките се тъпчат, а леличките пълнят гушите си с мазни пастички от бюфета у невестата. И всичко в съпровод на българската народна музика, дошла у дома на шест крака. На кларинетиста му е скъсано копчето на ризата, шкембето напира да изскочи при всяко надуване на бузите. Тъпанджията смигва на кака Ленче, която консумира като за световно. А българската народна музика е заплашена от инвалидност и скоро ще остане само на четири крака, защото на акордеониста ракийката му е дошла в повечко.

Шумотевицата се изнася на улицата. Сеир, сеир да има, викат си всички. По терасите съседите са накацали като лястовици на жица. Кой се жени, кой е момъкът? Богат, беден?

Видеооператорът професионално се гърчи покрай хорото: “Хайде, време няма. Качвайте се. Снимам. В обредния дом чакат.“ Булката повдига обръчите и намества 10-те килограма плат в мерцедеса на Красьо, приятел на Бирата от компанията на Начо Шишарката от фирмата на Дебелия, братовчед на сестрата на бащата на кума. Вода се плиска пред лимузината, рози хвърчат, операторът се търкаля по асфалта, върти камерата, ефекти, екстри, свят ти се завива!

“Няма да гледаш, ще жумиш!“ – крещят в един глас лелките от страна на булката: “А си видяла булката, дето подписва преди теб, а цял живот нещастие с мъжа ти!“ Булката решава да слуша само с едното око.

“Да го настъпиш първа, че да командваш“ – провиква се една жилава бабичка. “Няма да му се даваш! Крий обувките под роклята!“ – дава важни акъли друга.

Подписи, халки, горчиво, връщане назад няма. "Строй се!" пред общината. Булка, младоженец, кума, кум, майка, баща, майка, баща, поздравления от 122 гости. 122 ръкостискатели се извървяват покрай булката. По 8 ръкостискания на всеки гост. Общо 976 здрависвания в забързан кадър. Честито! Благодаря! 976 пъти.

Фотографът ръкомаха. “Бързо, нямаме време, в църквата чакат. Построй се. Отпред близките, отзад по-далечните.“ Зеле 15 пъти. Циганите: “Како, дай 1 лев, ма како“. Даваш им да ти се махнат от главата, не ги искаш на снимката. Във въздуха пърхат балони с хелий.

Пред църквата са се скупчили децата от махалата. Камбани бият, бабички се кискат. Операторът изпълнява сложни акробатични движения, издава половината си тяло от прозореца на движещата се кола, огъва се над покрива, за да хване мига, в който от завоя ще се появят младоженците в лъскавия Мерцедес на Красьо, приятел на Бирата от компанията на Начо Шишарката от фирмата на Дебелия, братовчед на сестрата на бащата на кума.

Европейска работа!

“Булката, булката да влезе първа!“ – неистово тракат ченетата на бабите. В църквата не се диша. Господи помилуй 120 пъти. Децата хленчат, на булката й прималява от комбинацията между жегата и корсета. 40 минути по-късно навън из въздуха хвърчат ориз и бонбони, два бели гълъба литват към небето, за да се върнат в кафеза си до следващата сватба. И пак: Строй се за снимка! Близки, далечни, с целувки и без.

В ресторанта пускат по списък. Европейска работа. Някои мрънкат, че са ги турили на лоши места. Булката и младоженецът чакат в колата. Диджеят изчаква всички да седнат и пуска Ленард Коуън “Денс ми ту ди енд ъф лав“. Изскърцват вратите, младоженците дефилират. Менделсон: търътъръ, търътъръ, търътъ, търътъ, тъ, тъ, търътъ, тътъ,тъ, тъ, търъ. Булката рита бакърчето, карамфилите хвръкват напред, момче ще еееее, провиква се свекървата. Една жена притичва до дансинга и тиква ревящо бебе в ръцете на смаяната булка. Мъжка рожба да има, пу да е жива и здрава! Шампанското до дъно, тряс чашите в пода, хвърчат стъкла, горчиво!

“Колкото парчета, толкова момчета“, викат бабите с пълни усти. Дотърчава тъщата с питата. 258 любопитни очи следят кой ще отчупи по-голямото парче. Язък! Наравно я скършиха, няма тръпка. Ами сега, кой ще командва в семейството? Тоз важен въпрос без отговор остана.

Реч на кума, реч на кумата, танц младоженци, танц кумове, танц майка с баща, майка с баща. "А сегааааааа мъжкият татко да поведе хорото!", крещи диджеят в микрофона. "Айдеееее, и женската майка да се хване!", провиква се пак. Операторът се върти в кръг, касетата ще запечати 1 час и 20 минути хоро за спомен. Всички гости се друсат пред камерата на “Бяла роза“ - по 20 пъти. Нещо като копи-пейст. Хайде горе на масатааа, крещи чичото от Русе. Гор-чи-во, гор-чи-во!

"Такава сватба в Германия не мож' види"

Настъпва и дългоочакваният момент: “Канен си, ама си плащай“ – обиколка на масите с цел събиране на подаръци. В замяна гостите получават ухилено гипсово ангелче със сини крилца. Братовчедът на младоженеца си поръчва чалга, дансингът се пръска по шевовете.

Идва ред на ръченицата и пазарлъка за прасето и тортата. Шаферите и кумовете се надлъгват, маслинените очички на животинчето, облечено в зеле и сметана, вече се търкалят по дансинга. Опаааааааа - и една двайсетолевка се лепва на челото на шаферката. Още, ощеееее, вика срамежливо тя...

След полунощ гостите полека-лека се разотиват. Край масите висят още неколцина подпийнали чичовци, които се надвикват с “Лале ли си, зюмбюл ли си, пиян ли си, залян ли си“... “Ех, много хубава сватба, браво, браво! С традиции. Браво, хубаво е младите да спазват традициите. Такава сватба в Германия не мож' види. Онея не знаят как да се веселят“, провиква се братовчедът на бащата на младоженеца, който поработва зад граница.

И то си е така: не мож'...

Мария Илчева
Мария Илчева Редактор, автор, видеожурналист
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата