България през погледа на чуждестранните издания

„България получава най-лоша бележка за медийна свобода в ЕС” – под това заглавие за годишната листа на правозащитната организация „Репортери без граници” информира официалното издание на Евросъюза Юръпиън Войс. Франс Прес съобщава за усилията на българското правителство да се деблокират 825 милиона евро от фондовете, който Брюксел замрази, а швейцарските вестници продължават да коментират темата за ограниченията на свободното придвижване на българи и румънци, независимо че са граждани на ЕС.

Електронното издание на Форбс и много други международни медии разпространиха новината, че агенцията Стандард енд Пуурс понижава кредитния рейтинг на България. Германският Франкфуртер Алгемайне Цайтунг и днес припомня, че България е сред онези източноевропейски страни, които са особено застрашени от международната финансова криза. Подобна публикация помества и авторитетното издание Икономист. Британското списание отбелязва, че най-уязвими са най-бедните членки на ЕС - България и Румъния. „Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но липсата на баланс е поразителна: дефицитът по текущата сметка на България вероятно ще бъде 24% тази година”, пише Икономист. „Пукащи се имотни балони и вълна от фирмени банкрути могат да разкрият лошото състояние на счетоводните книги на банките за отпусканите от тях кредити. В този случай въпросът е каква подкрепа ще получат тези страни отвън. Докато на балтийските държави се гледа с добро око, ентусиазмът за измъкване на България вероятно ще бъде малък заради неуспеха на властите в София да изпълнят ангажиментите си за борба срещу организираната престъпност и корупцията. И това е сериозният проблем на Източна Европа - не толкова финансовата слабост и несигурност, колкото корумпирана и некомпетентна политика”, смята изданието. „Лидерите на тези страни не можеха да управляват ефикасно дори, когато обстановката беше благоприятна... Следващите няколко години ще бъдат много по-тежки. Рязката рецесия ще изложи на показ цената на спрените реформи в предишни години”, прогнозира Икономист.

За българската икономика става дума и в кореспонденция на китайската агенция Синхуа и в турския Миллиет, а електронното холандско издание Трау излиза със статия за гастарбайтерите в българското строителство и за интереса към български паспорти, който проявяват граждани на Македония, Украйна, Пакистан и хора от Близкия Изток. Франс Прес съобщава за 37 килограма хероин, заловен на българската граница, Синхуа пише за подкрепата, която дава България на албанската кандидатура за членство в ЕС и НАТО, а телевизионният канал Юронюз излъчи дълго интервю с българо-френския философ Цветан Тодоров, където също става дума за приобщаването на Балканите към тези структури.

Турската агенция Джихан Хабер съобщава за срещата на Черноморското сътрудничество в Тирана с българско участие, друга турска медия, вестник Радикал, пише за бъдещия безжичен интернет в софийските паркове.

„Българската Троя се нарича Пловдив” – под това заглавие репортаж разпространи германската агенция ДПА. Западногерманското радио ВДР и агенция ДПА отбелязаха премиерата в четвъртък в Берлин на пиесата „Буре барут”, постановка на българския режисьор Димитър Гочев. Дойчландрадио пусна рецензия за книгата на българския писател Емил Тонев „Наричаха го Омбре”. В австрийския Клайне Цайтунг четем мистериозната история за изчезването на млада българка, а германският Тагесцайтунг споменава българските неофашисти, които участват в сборище на сродни активисти в Русия.