1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България пред влизането в Европейския съюз

24 ноември 2006

„ Цените на хляба разпалват духовете в България”-под това заглавие германският вестник “Фолксщиме” помества материал , който предлагаме на вниманието Ви в следващите минути:

https://p.dw.com/p/Ass6

Понастоящем почти осем милиона българи се люшкат между надежди и терзания : Само още малко повече от месец и тази балканска страна , както и съседката й Румъния, стават членки на Европейския съюз. Българският външен министър Ивайло Калфин демонстрира непоклатим оптимизъм. По неговите думи , правителството в София правело всичко за да може възможно най-скоро да направи скока към “ Клуба на красивите и богатите.”

За мнозинството негови сънародници този скок не е вече някаква далечна визия , тъй като в сравнение с европейския стандарт в икономически и обществен аспект България идва от дъното. Какво ще стане с цените и заплатите в ерата на Европейския съюз? Дали най-сетне ще се поведе ефикасна борба срещу организираната престъпност? Кога ще бъде отворен изцяло строго ограничения европейски трудов пазар?Какво ще стане с българското селско стопанство на фона на аграрния пазар в Европейския съюз? Тези други парливи въпроси занимават българите.

Промените , това е ясно , бързо ще се усетят и при задоволяването на ежедневните потребности. Така в някои части на страната предпочитания от потребители бял хляб още сега поскъпна значително. Смо че още от древността и през всчки обществени системи цената на хляба е била политически фактор. Ако стане много скъп , както още в стария Рим , се стига до народни бунтове.

Все още , така бива цитиран в българските медии председателят на сдружението на производителите на хлебни изделия Георги Попов , цената на хляба в България била ниска. Цената на хляба в България били наполовина по-ниска от средното ниво на цената в Европейския съюз. Това се отразявало отрицателно върху производителите на зърно , казва Попов като посочва още че приравняването към европейските стандарт изисквало от българските производители на хлебни изделия големи инвестиции.

Попов е сигурен , че цената на хляба ще се повиши.

Хлябът е само един пример за очакваните повишения на цените.Така че в България се дискутира ожесточено дали и при без това мизерните заплати изобщо може да се очаква подобаващо увеличение на заплатите.Така че докато дойде по-високо жизнено равнище , както обещава членството в Европейския съюз , българите трябва да се окопават в една изпитана фундаментална добродетел- търпението.