1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България не е същата, но не от онзи ден

25 юли 2013

През 1997-ма, когато се случи последният голям бунт, България беше опустошена икономически. Днес опустошението е в душите и мечтите на хората - на това мнение са политологът Първан Симеонов и философът Калин Янакиев.

https://p.dw.com/p/19DzT
Снимка: BGNES

След сблъсъците пред Народното събрание протестите в България навлизат в съвсем нова фаза. Вместо жадувания мирен диалог между протестиращи и правителство, сега акцентът пада върху ожесточението и непримиримостта, коментира политологът Първан Симеонов от агенция „Галъп“. По повод акцията по извеждането на министри и депутати от сградата на парламента той казва: „Нямам думи да изразя гнева си от това решение. То буквално взриви ситуацията”, категоричен е Симеонов. Според него въпросът за предсрочните избори вече не е дали, а кога ще се случат.

Симеонов вижда една значителна разлика между бунта от 1997 година и днешните протести: „Преди 16 години България беше опустошена финансово и икономически, докато днес опустошението е в душите и мечтите на хората. Днес сме свидетели на един протест на ценностите, който няма как да бъде потушен чрез изпълнения на исканията от „ценовия“ бунт през февруари. България вече не е същата, но не от вчера или от онзи ден, а от доста време насам. И барикадите пред парламента са само поредното доказателство, че е налице критичната гражданска маса за коренна промяна“, обобщава политологът Първан Симеонов.

Инатът на властимащите

„Това, което се случи в нощта срещу 24 юли, бе провокирано от правителството и управляващото парламентарно съзаклятие. Инатът, мълчанието, преструвката, че исканията на протестиращите са „неразбираеми“, провокираха ескалацията на законния гняв на хората”, коментира на свой ред професорът по философия в Софийския университет Калин Янакиев. Да се приписва насилие на протестиращите е според него абсурдно. Също толкова абсурдно е да се търпи едно управление, което стана символ на шуробаджанащината и на шокиращите назначения на хора с крайно съмнителен или направо криминален бекграунд. „Провокацията на управляващите продължи почти шест седмици, през които протестните шествия бяха наричани подигравателно „разходки на умните и красивите“. Случилото се в „нощта на барикадите“ бе отговорът на тези насмешки. Това е ясен и недвусмислен сигнал за решимостта на протестиращите да постигнат основното си искане за оставка“, казва професор Янакиев.

Bulgarien Antiregierungsproteste in Sofia
В "нощта на барикадите"Снимка: BGNES

Според проф. Янакиев, сегашната власт до последния си дъх ще се прави, че нищо особено не се е случило. И ще твърди, че след нощта срещу 24 юли протестиращите вече не били същите. Само че това е абсолютна лъжа, казва Янакиев и добавя: „Хората в „нощта на барикадите“ бяха същите тези протестиращи, които се събират и на ежедневните мирни протести „на кафе“. Сега правителството има един-единствен, макар и вече закъснял полезен ход - да си иде. Съзнавам до каква степен тази стъпка е немислима за БСП - защото ако я предприеме, ще ѝ се наложи да обяснява на част от своите избиратели защо е дала властта „без бой“. Но ако БСП и ДПС не направят сега и веднага хода с оставката, а се опитат да управляват поне до май догодина, България ще изпадне в състояние не само на морална, но и на стопанска разруха“, твърди професор Янакиев и прави следното заключение:

Дежа вю

„БСП се върна към ситуацията от 1997 година, когато парламентът също беше обсаден. Само че тогава протестиращите не бяха наричани „красиви и умни“, а “терористи” и “чужди агенти“. Тази партия винаги е успявала да настрои обществото срещу себе си и да го доведе до почти революционна ситуация. В този смисъл тазгодишният летен бунт може да се разглежда като един вид „дежа вю“ на събитията от януари 1997-ма - с разликата, че тогава коалицията на Жан Виденов съсипа икономиката, а сега управлението на неговите наследници разби търпението на хората, като потъпка и последните останки от политически морал“, заключава професор Янакиев.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми