България като обслужващ персонал в поредния руски енергиен проект

Съвместно заявление за изграждането на новия транзитен газопровод "Южен поток" на територията на България подписаха министърът на икономиката и енергетиката на България Петър Димитров и руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко. “Страната ни има интерес от изграждането на газопровода, който ще увеличи приходите от транзитни такси и ще гарантира доставките на газ в Европа”, каза министър Димитров. Той допълни, че съвместният проект ще превърне България в един от най-важните транзитни центрове на енергия в Югоизточна Европа. Газопроводът, през който годишно ще минават около 30 млрд. кубически метра газ, на Север ще снабдява Австрия, а на Юг – Италия. Индикативната му стойност е 10-12 млрд. евро. Договорката за строежа му бе постигната това лято между "Газпром" и италианската ЕНИ.

Каква ще е функцията на новия газопровод?

Новият газопровод няма да е алтернатива на други проекти и всички досегашни договорености между България и Русия за доставката и транзит на газ ще останат в сила до 2030 г., каза българският министър. Той изрази необходимостта от гаранции, че новият газопровод ще работи с пълен капацитет. За проекта с романтичното име “Южен поток” се чу за пръв път преди няколко месеца. В края на юни дойде новината, че “Газпром” и италианската ENI са се разбрали да строят газопровод по дъното на Черно море. Трасето под водата щяло да минава на 2 километра дълбочина и щяло да е дълго 900 километра. Газът щял да идва от Русия и да стига хем до Южна, хем до Централна Европа. Снимка на лъчезарно усмихнати хора допълваше информацията, подсказвайки, че става дума за събитие от фундаментално политическо значение: двама италианци и двама руснаци са преплели ръце в дружеско ръкостискане над някакви листове. Това са представителите на двете енергийни компании и министрите на икономиката и на енергетиката на двете държави ­ Италия и Русия. Усмихват се на правителствено равнище. Нищо повече. Никакви подробности, нито в световните, а още по-малко в българските медии.

Какъв е рискът от увеличаване на руския дял в общите доставки на газ в Европа?

На фона на това информационно затъмнение “Южен поток” се оказа проект с твърде далечен радиус на действие. Той поставя Европа пред свършения факт на енергийна зависимост от Русия, като неутрализира опитите да се доставя газ от други места. “Южен поток” ще може да доставя годишно цели 30 милиарда кубически метра газ. Това се равнява приблизително на една пета от цялото количество гориво, което в момента “Газпром” продава в Европа. Новият проект значително ще увеличи руския дял в общия поток на газови доставки за континента. В момента Русия покрива една четвърт от газовите нужди на ЕС и повечето правителства търсят алтернативи на тази зависимост. Руската енергийна експанзия е може би най-чувствителният въпрос за съюза в последните няколко години, особено на фона на катастрофалната липса на демокрация в страната на Путин, демонстративното є превъоръжаване, възраждането на лексиката на Студената война и заплашителните изказвания срещу НАТО и САЩ. Увеличаването на руския газ в Европа може би щеше да е само неприятна, но не и драматична новина, ако не беше една подробност: северното отклонение на бъдещия газопровод е замислено така, че напълно да дублира трасето, по което ЕС възнамеряваше да прокарва газ от други райони.

Ще бъде ли обезсмислен проектът „Набуко”?

До сега европейският алтернативен проект “Набуко” се смяташе за основен инструмент в стремежа да се избегне енергийната зависимост от Русия. По него трябваше да тече каспийски газ от страни като Азербайджан и Туркменистан. “Южен поток” практически обезсмисля тези европейски усилия, тъй като не само възпроизвежда трасето на замислената алтернатива, но и залага същия капацитет за пренос на газ ­ 30 милиарда кубически метра годишно. Независимо един от друг американският политолог Януш Бугайски и българският икономически анализатор Димитър Бъчваров определиха “Южен поток” като “смъртна присъда” или “погребение” на проекта “Набуко”. Медиите от Америка до Европа и Азия синхронно съобщиха, че Москва и Рим започват да строят “алтернатива на алтернативата”. Самата Европейска комисия обаче сметна за нужно да съобщи, че не вижда заплаха за проекта “Набуко” в новия план на “Газпром”. Покрай липсата на единна политика към Русия ЕС открай време поддържа двусмислената теза, че ще се стреми да разнообразява своите енергийни източници, макар и да не съзира заплаха в руската газова експанзия.

Другото измерение на мега- проекта е в избора на партньори за Рим и Москва. Сложната траектория на двете разклонения въвлича в преноса на газ за Европа Унгария, Румъния и България, като с това елиминира традиционните страни, транспортьори на руска енергия, каквито досега бяха Украйна, Беларус или Полша. С последните Кремъл и без това има достатъчно грижи, но затова пък с приятелските правителства на България и Унгария ­ никакви.

Неочаквано България се оказа в центъра на газовия ураган, от който Европа не знае как да избяга. Просто “Южен поток” є предоставя основната транзитна роля в мегапроекта. Новината дойде без обсъждане и дори без предупреждение от страна на българското правителство.

Как реагират властите и медиите на „Южен поток”?

Кабинетът не съобщи абсолютно нищо за “Южен поток”. Първата официална информация за това, че България изобщо има някаква роля в този проект, дойде, както казахме в края на юни от меморандума между ENI и “Газпром”. Карта, съпътстваща този документ, посочваше района на Варна като основен разпределителен център на руското гориво. Ден по-късно президентите Путин и Първанов се срещнаха в Загреб, след което българският държавен глава за-яви, че “България проявява интерес и е готова да се присъедини към проекта “Южен поток”. Първанов беше първият легитимен български държавник, който спомена проекта, но това стана едва след като ролята на България беше вече публично посочена в меморандума между Русия и Италия. Президентът не обясни на какво основание и по кое време е преценил, че страната му “е готова да се присъедини към проекта”.

В началото на май министър Овчаров спомена за замислянето на неназован от него проект, който е от огромно стратегическо значение и е “нещо много по-голямо от всичко досегашно”. Изявлението беше направено в Москва, където Овчаров отиде с премиера Станишев, макар и да беше в принудителна отпуска заради подозрения в злоупотреба с власт. Два дни след подписването на руско-италианския меморандум проектът беше коментиран отново от министър Овчаров, който вече беше в оставка. Той заяви, че България ще печели от транзитните такси “между 250 и 400 милиона долара годишно”. Основания за странната амплитуда на цифрите не бяха посочени. Впоследствие Овчаров добави, че покрай “Южен поток” Русия ще зависи от България, а не обратното. Други държавници не са коментирали проекта. Днес Петър Димитров го похвали, но пак без да посочва ясните параметри на споразумението. Очевидно е, че той механично е продължил стореното от Овчаров и Първанов. За да може през януари Путин да дойде в София, за да подпише поредния проект, поставящ страната ни в още по-голяма зависимост от Русия.

С малки изключения българските медии не отделиха особено внимание на “Южен поток”. В една от възторжените български публикации той беше лансиран като “модерен” и “изгоден” за “ентусиазираните” от него България, Гърция и Сърбия. Изненадващо в една популярна медия се появи карта на бъдещия газопровод, която не отговаря на реалността. В цензурираната си местна версия картата изобщо не показва северното трасе, което дублира това на “Набуко”. Друга смайваща грешка съобщава, че по газопровода “Южен поток” ще текат до 3 милиарда кубически метра годишно. Но истината е, че става дума за 30, а не за 3 милиарда. Ако има нещо вярно в изреченото от министрите Овчаров и Димитров, то е в това, че проектът “Южен поток” е от огромно стратегическо значение. При това положение българското правителство дължи на обществото дълга поредица обяснения най-малкото по следните въпроси:

• Имало ли е правителствено решение за включване на страната в толкова грандиозен проект? Ако не е имало, защо? Ако е имало, то кога е било взето и защо не е било съобщено?

• Защо правителството не коментира дори и постфактум въпрос от огромно стратегическо значение?

• Защо правителството допусна гротескната сцена, в която без негово видимо участие две държави си проектират трасета по националната територия?

• Защо преди половин година на фона на скандала “Бургас ­ Александруполис” и правителствена криза кабинетът влезе в нов геополитически проект и позволи на министър в оставка единствен да го коментира, а може би и договаря?

• Консултирано ли е с ЕС това българско участие, при положение че газопроводът засяга не само българските интереси, но и европейските?

Какво ще донесе на България проектираният газопровод?

Всички въпроси за конкретните параметри, “ентусиазиращите” потенциални приходи и (не)изчислените рискове са само следващите поред в този списък. Просто “Южен поток” е преди всичко политически проект, така че опияняващото пресмятане на бъдещите национални приходи с плюс-минус от стотици милиони изглежда не по-мащабно от сметка на бакалин. Впрочем парите, които България ще взема месечно от транзитните такси, българското правителство харчи на ден за различни публични разходи, но както казахме, дори и разговора за пари не е важният разговор, когато става дума за поредната геополитическа руска инвазия.