България и Румъния плащат висока политическа цена за бъдещото си еврочленство

...според авторката Ула Йелпке след приемането им двете страни ще трябва да се разделят с редица илюзии, включително за запазване на националната им независимост и бърз икономически възход.

На срещата на върха миналата седмица в Брюксел 25-те страни-членки на Евросъюза не успяха да намерят решение по въпроса за европейската конституция. Не е ясно как ще се развият по-нататък нещата. “Казват, че няма криза, но никой не може да ме убеди, че нямаме проблем”, заяви на срещата министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

Независимо от иманентните противоречия на евросъюза, и други страни продължават да се стремят към влизане в общността. Присъединителните преговори с България и Румъния са приключени с договора за приемане от 25 април 2005 г., но в някои страни, включително в Германия той още не е ратифициран в парламентите. До есента на тази година Европейският съюз трябва да реши дали ще бъде спазен срокът на приемане, определен за 1 януари 2007 г. или пък приемането на двете балкански страни ще бъде отложено с една година. В мониторинговия доклад на еврокомисията от 16 май 2006 г. се сочи, че България е отбелязала значителен напредък в доближаването до европейските стандарти, но същевременно положението в някои области буди сериозна загриженост и трябва да се предприемат решителни мерки, например в борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата на съдебното дело и администрацията. Сходна е и оценката за Румъния, където обаче на преден план изпъкват главно технически въпроси.

Двете страни всъщност очакваха, че предвиденият срок е окончателно определен. Ето защо възпиращата тактика на Европейския съюз предизвика разочарование. Но България и Румъния няма защо особено да се тревожат от предстоящия заключителен доклад на европейската комисия през септември. Приемането на България може да бъде отложено само с единодушно решение на всички страни-членки. Подобно единодушие обаче едва ли ще бъде постигнато, още повече че страната ревностно се включи в “коалицията на желаещите” на Буш и Блеър и по такъв начин си спечели протекцията на СЩ и Великобритания. Ако България бъде приета в Евросъюза, и на съседна Румъния няма да бъде затръшната вратата.

Българското правителство разчита на подкрепата на Германия, която разглежда като “стратегически партньор”. Съпротива има единствено от страна на Чехия. В събота в интервю за “Юнге велт” баварският министър-председател Едмунд Щойбер даде да се разбере, че Чехия иска всъщност да попречи на приемането на Турция в Евросъюза. След приемането на България, Румъния и Хърватия трябва да се сложи край на “механизма на приемането”, заяви Щойбер. Той настоя за въвеждането на “обхватни предпазни клаузи” за България и Румъния, които клаузи биха позволили замразяването на европейски финансови средства, в случай че няма “достатъчно доказателства за прилагането им по предназначение.” С други думи, членството на България и Румъния е сигурно, но около приемането на Турция ще се разрят остри вътрешно-политически спорове.

България и Румъния предприеха всичко, за да изпълнят условията за приемане. След 1989 г. в двете страни имаше няколкократна смяна на правителството. От последните избори през 2004 г. в България отново управляват социалистите. Но независимо кой ги управлява, двете страни от години се надяват, че благодарение на еврочленството най-после ще постигнат подем в икономиките си – надежди, които вероятно скоро ще бъдат разочаровани.

България и Румъния плащат висока политическа цена. Присъединителният процес ясно показва, че Европейският съюз изисква сериозен отказ от националната независимост. Съюзът предявава към двете страни-кандидатки изисквания, които в Германия, например, никога не биха могли да се осъществят. България и Румъния трябваше да въведат, например, пълна прозрачност на доходите на политиците – нещо, което във Федералната република се смята за посегателство върху информационното самоопределение и в този смисъл е противоконституционно. Германският бундестаг наложи, както е известно, твърде нищожни разпоредби за прозрачност. Докато в Румъния и България депутати, членове на правителството, съдии и държавни прокурори са задължени да обявяват в интернет не само текущите си доходи, а и тези на членовете на семейството си.

Главна грижа на Евросъюза е сигурността по новите му външни граници. Политиката на съюза в това отношение доведе до масивно въоръжаване на граничните власти в страните-кандидатки. Евросъюзът настоява за пълно съхраняване на безбройните лични данни при преминаване на границата; впрочем, 90% от данните, предадени на Европол за лица, занимаващи се с търговия на хора, са постъпили от България и Федералната република.

Някои правни традиции в страните-кандидатки не се вземат под внимание от Евросъюза. В България, например, досега съществуваше правото на обвиняемия сам да определя броя на защитниците си. В бъдеще това право ще бъде ограничено. Досега в България полицаите нямаха право да дават показания като свидетели, ако самите те правят разследвания, тъй като се смята, че в този случай не са неутрални свидетели. Евросъюзът настоява за ограничения е в тази правна практика. По отношение на дейността на държавната прокуратура в България и Румъния съществува разпоредба за т.н. независимост на обвинителната власт – между другото тази система е несъмнено по-напредничава от прилаганата в Германия. Поради липсата на контрол обаче сред прокуратурата в България се шири масова немарливост. Прокурор, който е и шеф на сдружението за борба с корупцията, в продължение на шест години не е предал на митническите власти преписки по случаи на подкупи. Прокурори неоснователно отлагат дела, незаконно се месят в работата на нисшестоящи адвокати, отнемат им правомощия и им налагат решения, които не отговарят на вътрешното им убеждение.

Като цяло правната система занапред ще има обслужваща функция по отношение на икономиката, за да може чуждестранният капитал несмущавано да се разположи на широко. Американското влияние в икономическата сфера също нараства в България и Румъния.

Западът няма обаче основание да бъде високомерен. Някои политически проблеми в двете страни-кандидатки са по-добре решени, отколкото в старите страни-членки на Евросъюза; корупцията сред депутати, например, в Германия все още не е наказуема. В България и Румъния тя е наказуема, в България в момента са заведени обвинения срещу осем парламентаристи, в Румъния – срещу бившия заместник-министър председател.

Що се отнася до защитата на малцинствата, в България положението на ромите явно е отчаяно. Правителството изтъква новия си план за действие и десетки документи, свидетелстващи за добрата воля да се решат проблемите на ромите. Но на практика почти нищо не се е променило. Близо 10% от българското население са роми. Те живеят в гета, в ромски квартали в периферията на градовете, които практически представляват комуни с по около 35 хиляди жители. Тези градове в градовете обаче не са правно признати, официално за тях не се говори. Съответно и държавата не се грижи за функционираща инфраструктура. Доколкото в тези райони има училища, в тях е валиден принципа на строгата сегрегация. 45% от ромите са неграмотни. Безработицата в ромските квартали е 90%. Ангажирани млади роми се опитват да вземат нещата в свои ръце; с незначителни средства, отпуснати от Евросъюза, те създават правни консултации и изобщо с всички сили работят за подобряване на положението на ромите.

Европейският съюз трябва ефективно да помогне на страните-кандидатки в решаването на такива екзистенциални проблеми. В действителност обаче може да се очаква, че пропагандираното от Евросъюза неолиберално пазарно стопанство ще задълбочи още повече различията между бедни и богати в двете страни. За разлика от Полша и Чехия, в България и Румъния евроскептицизмът не е особено разпространен, но очакванията на хората са илюзорни. Средният месечен доход в Румъния е 202 евро. През 1997 г. България има отрицателен търговски баланс; 80% от населението трудно свързват двата края; доходите са ниски, цените на отоплението и водоснабдяването растат. Поради изискваното от Международния валутен фонд повишаване на енергийните цени редица домакинства не ползват електроенергия. Инфлацията в България е 10,3%, безработицата – 18%. Евросъюзът настоява за приватизация, потребителските цени със сигурност ще се повишат. Предпрограмирано е, че стандартът на живот на социално слабите слоеве ще продължи да се влошава.

В новогодишната нощ срещу 1. януари 2007 приемането в Евросъюза сигурно ще бъде чествано помпозно; но след партито винаги настъпва утрото и по всяка вероятност много хора внезапно ще установят, че се числят към губещите в обществото. Днес България и Румъния правят всичко, за да влязат в Европейския съюз. Съмнително е дали правителствата в тези страни подготвят гражданите си за това, че не всичко в Евросъюза е злато и не всичко блести.