България и очакваното членство в Европейския съюз

След като на 23 ноември депутатите от Комисията по външна политика на Европейския парламент одобриха с пълно мнозинство доклада на Джефри ван Орден за напредъка на България, няма основания да се очаква, че ще се появят съществени проблеми при гласуването на документа и от Европейския парламент.
В доклада остана поправката на ван Орден, в която на Европейския съвет се предлага гъвкав подход по сроковете за затваряне на 3-ти и 4-ти на АЕЦ “Козлодуй” докато се изградят заместващи мощности. Остана и текстът, който приветствува държавите, ратифицирали договора за членство на България в Европейския съюз и призовавава останалите страни-членки към по-бърза ратификация. Особено важни в документа са определянето на 1 януари 2007 година като обща цел за пълноправното членство на България, както и общия доброжелателен тон към предстоящото българско еврочленство.

Впрочем в началото на декември оглавяваната от министърът по европейските въпроси Меглена Кунева работна група към Министерския съвет, която трябваше да подготви предложенията за промени в конституцията в областта на съдебната реформа, връчи на премиера Станишев своя доклад. Шестте предложения за поправки в основния закон и тяхната аргументация сега очакват становището на министър-председателя, но ако се съди по някои сигнали от самата БСП и техните коалиционни партньори от ДПС, едва ли тези ключово важни поправки ще бъдет приети навреме. Според депутати от левицата юристите от БСП също щели да излязат със свой проект за конституционните поправки, а техните партньори от ДПС директно призоваха да не се бърза с поправките, защото “до пролетта имало достатъчно време”.

Всъщност тъкмо пролетта и по-точно април е срока, в който Брюксел ще приключи с всичките си мониторингови доклади и ще вземе решение за датата за членство на България в ЕС. В оставащите практически три месеца дотогава/ все пак Коледните и новогодишни празници едва ли ще бъдат време за продуктивна дейност!/ страната трябва да избере своя нов главен прокурор, да промени конституцията и да демонстрира убедителни резултати в борбата с “организираната престъпност и корупцията, особено с тази на високите нива”, както е посочено в критиките на Брюксел.

Макар да липсва пряка връзка между приемането на България в ЕС и гласуването на бюджета на общността от Европарламента, вълненията в новите членки на съюза, плюс България и Румъния, са обясними. Защото новата концепция, предлагана от досегашната председателка на ЕС Великобритания, е съкращаване на бюджета за 2007-2013 година с около 24 милиарда евро, като повечето от икономиите, които трябва да бъдат направени, са от новите членки от Източна Европа. Тези страни влязоха в Европейския съюз именно заради помощта, която биха могли да получат от по-богатите държави. Сега структурната им помощ може да се намали с 10 процента. При така създалата се кризисна ситуация вътре в ЕС и нежеланието на новите членки да приемат предложенията на Лондон, твърде възможно е дебатът за бюджета да бъде отложен за началото на 2007 година, което едва ли е добра новина за България.

След интензивни консултации в Брюксел станаха ясни няколко неща. Първото е, че в бюджета на общността са заложени 27 страни и България няма да бъде изключена от него. Дори повече – страната е в своеобразно привилегировано положение, защото за първите три години от присъединяването си тя вече има фиксирана финансова рамка, записана в договора за присъединяване и независеща от сега течащите спорове. Второто е, че в британското предложение е уточнено, че този бюджет е съобразен с приемането на България и Румъния за пълноправни членове на ЕС през 2007 г., както и с факта, че двете страни, заедно с Литва, са с най-малък доход на глава от населението и най-малко ще бъдат засегнати от “орязването” на бюджета. Трето – през миналата седмица беше внесено предложение България и Румъния да бъдат освободени от вноската към т.нар.британски“рабат”. Друго предложение на британско председателство е времето за усвояване на съответните фондове да се увеличи от две на три години, което е има значение за България защото все още страната има нисък капацитет на усвояване. Тези дни стана ясно, че България е загубила финансиране по програмата ФАР за 8 милиона евно по три проекта, управлявани от министерството на регионалното развитие. Въпреки че парите са били предвидени, съответните ведомства са закъсняли с внасянето на документите. Подобни разминавания са вече редовна практика, от която единствения губещ е България.

Всичко това дава основание да се очаква, че в бъдеще ЕС може сериозно да ореже предвидените за страната средства, тъй като в Брюксел нарастват и съмненията, че България е в състояние да овладее корупцията и организираната престъпност, а и натискът срещу ЕК, която по правило защитава двете кандидатки България и Румъния, нараства.