България и ЕС

Въпреки че Брюксел си остави отворена вратичка в случай, че България се изложи на финала, официалните предаставители на общността са убедени, че на 1 януари 2007 флагът на ЕС ще се развее над София. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн, чиято страна поема ротиращото председателство на съюза в началото на идната година, потвърди, че подписването на договора за членство с България ще бъде един от неговите приоритети през първата половина на 2005 година.

Мнозина бяха изненадани от темпото, с което българите се заеха с предписаните от Брюксел реформи - като понякога провеждаха дори извънредни парламентарни сесии, за да прокарат нови закони. Реформите бяха особено енергични в сравнение със съседна Румъния: докато София приключи преговорите през юни, Букурещ направи това едва миналата седмица. Главната грижа на ЕС си остава корупцията и пълната реформа на правосъдната система. Наскоро американският посланик в София Джеймс Пардю открито разкритикува българското правителство, че не прави достатъчно за наказателното преследване на организираната престъпност и корупцията на високо равнище.

В светлината на предстоящото си членство, България може да очаква повишение в помощта за развитие. През следващите две години правителството на Сакскобургготски ще получи около 1 милиард евро от Брюксел, в допълнение на над 2, 5 милиарда евро, които получи вече след започването на преговорите. Голяма част от постъпващите средства ще бъде използвана за разграждането на старата АЕЦ Козлодуй до края на 2006.

56 процента от цялостния български износ от над 3, 6 милиарда евро отива вече в ЕС, а почти половината от българския внос от 4, 7 милиарда постъпва от ЕС. Макар че живеят в "стабилна пазарна икономика" - според определението на Брюксел, - средният доход на българите възлиза на по-малко от една трета от онзи в ЕС. Все пак положението на пазара на работната сила се подобрява: безработицата намаля от над 16 процента през 2000 на 12 процента през първата половина на тази година.