България и българите – как ги видяха медиите отвън

Днес темата е особено често разработвана от френския печат. И това е разбираемо, защото продължава и отзвукът от неочакваното блиц-посещение на френската президентша мадам Сесилия Саркози в Либия. Всекиндевникът “Ла Либерасион” подчертава в днешното си издание, че ХИВ-вирусът в Бенгази се е разпространявал преди идването на българските медици и публикува в тази връзка интервю с проф. Пиер-Мари Жерар, завеждащ службата по заразни болести в клиниката “Сен Антоан” в Париж.

Решението на либийския Върховен касационен съд да потвърди смъртните присъди на петте български мед. сестри и палестинския лекар е увеличило натиска върху всички замесени страни да търсят приемливо разрешение за случая, посочна д-р Артър Каплан в коментар за радио “Войс ъф Америка” /Гласът на Америка”/. Д-р Каплан е ръководител на катедрата по медицинска етика към Пенсилванския университет в щата Филаделфия.

Ала несъмнено и започналите повсевместно летни ваканции и отпуски си казват думата, защото все по-често България е обект на анализи в туристическите рубрики на СМИ. Така например снощи германският кабелен телевизионен канал “Кабел 1” излъчи в рамките на своя лятна поредица предаване, заснето на “Златни пясъци” със скрита камера. Авторите на поредицата подлагат на тестове различни курорти по света. Българският курорт не се представи зле, въпреки че по-претенциозните кандидат-туристи надали биха са поблазнили точно от онова, което бе показано като положително – чистата вода и хубавия пясък. От показаните кадри, заснети къде със скрита, къде с явна камера пролича, че плажът е твърде пълен, застрояването – твърде плътно и тълпите от туристи – твърде гъсти. Ала анкетираните германски туристи бяха предимно позитивно настроени и изказванията им пред камера и микрофон могат да се обобщят по следния начин: “България е почти като Испания, само дето е много по-евтино”. Двойката репортери на “Кабел 1” по доста безцеремонен начин водиха за скритата си камера ценови пазарлъци из най-различни хотели – от две до пет-звездни, откъдето стана ясно, че колкото по-мизерен подслонът, толкова по-широки възможностите за намаляване на цената, например от 18 на 13 евро за нощ и турист. В по-скъпите хотели пазарлъците се оказват невъзможни, но пък затова и условията са несравнимо по-добри. Все пак и там има понякога възможност да со договори намаление от десет на сто, когато се закупуват минимум 7 нощувки. Изказват се похвални слова за кухнята и гостоприемството и остра критика по адрес на доста произволно и непрозрачно определяните от предимно златноланцестите собственици на чейндж-бюра обменни курсове. Бирата “Загорка” не се харесва на репортерите, но пък цените срещат пълното им одобрение. Също както и дискотеките и съмнително-позитивния извод, че “германският турист може да се чувства почти като у дома”. България набира в различните категории, по които се тестуват курортите 25 от 36 възможни точки, което се равнява на много добър успех, казано по учителски. Макар и румънските вестници “Адевърул”, “Бизнес Стандарт” и “Котиданул” да пишат днес, че България е започнала да губи от привлекателността си като туристическа дестинация и че българските хотели са намалили цените си наполовина.

България се споменава и във връзка с инициативата на еврокомисарката Вивиан Рединг за новата редакция на европейските правила за телекомуникацията и подчиняване на националните регулиращи органи на централна европейска инстанция. Комисарката предвижда на първо време новите правила да влязат в сила за пазарите на телекомуникациите във Франция, Полша, Словакия, Румъния, Гърция, България и Ирландия.

Редица медии отделят по няколко реда за исканията на България за връщането от Гърция на деветте старинни сребърни чинии, намерени преди 7 години край Пазарджик.

България и нейните спортисти също се мяркат из спортните рубрики – волейболисти, футболисти и тенисисти.

Германското интернет-издание “Финанцнахрихтен” /”Финансови новини”/ и други медии пишат, че веригата магазини за строителни материали и техника “Практикер” след успеха си в България смята да продължи източната си експанзия, разкривайки и филиали в Албания.

А швейцарският сайт “20 минути” пише, цитирайки говорителя на Цюрихската градска полиция Адриан Фойбли, че “в Цюрих рязко се е увеличил броят на просяците след последното източно разширение на ЕС. Те идвали предимно от крайно западнали региони на Румъния, България, Чехия и Словакия, като често зад тях се криели организирани банди, изпращащи деца и инвалиди да просят по улиците”.