България и българите-как ги видяха медиите отвън

Днес България се споменава най-често във връзка с ратифицирания от българския парламент договор за влизането на страната в Европейския съюз и във връзка с участието на президента Георги Първанов в състоялата се в Букурещ среща на държавните и правителствени ръководители от девет страни на Югоизточна Европа. Набляга се върху взетото на срещата в румънската столица решение за задълбочаване на регионалното сътрудничество.

Франкфуртер Алгемайне Цаййтунг както и още ред други немскоезични вестнци цитират съобщения на световни осведомителни агенции за гласуването в София.Подчертава се че българският парламент е одобрил с мнозинство от 231 гласа при 234 депутати заплануваното приемане в Европейския съюз , за което както се посочва още се обявяват три четвърти от българските граждани. Цитира се изявлението на премиера Симеон Сакскбургготски , че договорът за приемането се съобразявал с националните интереси на България и че в този договор се намирал ключът за развитието на една модерна , европейска България. В експозето на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг се напомня че приемането е запланувано за първи янури 2007 , но че ако се установи липсата на някои реформи приемането може да се забави с една година.

Зюддойче Цайтунг също споменава Българя във връзка с Европейския съюз само че на фона на споровете в Брюксел относно еврбюджета до 2013 година. Вестникът посочва че Европейският парламент възпрема компромисна линия между еврпейската комисия и европейските првителства като набляга върху споразумението на специалната комисия за разходите на Европейския съюз до 2013 година да се резервират 883 милиарда евро. Най-големи ще си останат разходите за аграрната политика и за структурните фондове за подпомагане на по-слабо развити региони . За подпомагане на развитието в тези региони до 2013 година са предвидени 338 милиарда евро .Как ще бъдат разпределяни разходите за аграмния сектор си остава най-големия проблем пише Зююддойче Цайтунг още повече , че в никое от изчисленията не се

включват осемте милиарда евро за селските стопани в бъдещите страни - членки България и Румъния.

В статия за руската енергийна експанзия в Европа специализирано кономическо издание съобщава , че руският държавен енергиен монополист ЕЕС Росии “ е сепчелил при търга за българските топлоелектоцентрали Варна и Русе . Отбелязва се че в търга наред с руските монополсти са участвали още 14 известни енергийни фирми но че руският монопол направило изключително високи оферти. Според наблюдатели тъкмо участието на толкова реномирани конкуренти накарало руския държавен концерн за всеки случай д предложи значително завишена цена . Но ,както се посочва в анализа след като станаха известни сумите , за които руският държавен монополист купува ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе някои говорят за пирова победа , а частните акционери вече заявиха че покупката на българските тецове не им носи никква полза. Изданието цитира директорът на Просперити Кепитъл Мениджмънт с думите:

“ Това са огромни суми.Покупките в в Армения и Грузия бяха поне по евтини.” Цитира се още и заместник генералния директор на холдинговото дружество на Ръш Енержи Михаил Матицин който говори за “стртегическа покупка , с която ЕЕС Росии влиза в блканския регион където ще развива активна дейност.” “ България заема важна точка на картата на Европа и е логично и правилно да се купува в тази страна , подчертава и говорител на Газпром цитиран от зданието което обръща още внимание и върху констатациите на представители на руския енергиен монполист , че георфското положение на българските Тецове откривало на ЕЕС Росии пътя към пазарите на Турция и балканските страни.