България в международните медии

Резултатите от срещата на върха на ЕС по въпросите на енергийната политика и опазването на климата коментира Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг, отбелязвайки, че има още редица важни въпроси, останали неизяснени. Изданието смята, че страните са се скрили зад формулировката, според която всяка държава сама определя своя енергиен микс и споменава, че Чехия, Словакия, Полша и България са подкрепили френското искане, атомната енергия да се зачита в рамките на целта , обновяемите енергии да стигнат квота от 20%. Тези държави – пише Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг - се опасяват че подобни цели застрашават развитието на “младите им индустрии”. Освен това те добиват значително количество електроенергия от въглища, а обновяемите енергии са скъпи. Турските медии отделят внимание на проблемите на атомната електроцентрала в Козлодуй. Хаберлер помества материал за състоянието на централата напоследък, като акцентира на финансовите загуби, предизвикани от спирането на на 3-ти и 4-ти блокове и споменава, че загубите на България от спирането на двата реактора са общо за 11 милиарда евро. Другият проблем, на който се спира публикацията е прекратяването на доставките на електроенергия за страните от Югоизточна Европа. Според Хаберлер , от изключването на двата реактора в Колзодуй ще пострадат редица държави в Югоизточна Европа, които са внасяли електроенергия от България. Изданието припомня, че Брюксел преди време постави пред България изискването да спре 3-ти и 4-ти реактори, ако иска да стане пълноправна членка на ЕС.

Какво знаят германците за ЕС? Под това заглавие интернет-страницата на втора германска телевизия ЦДФ съобщава, че е провела анкета сред германските граждани и публикува някои от възловите информации, засягащи историята на общността и нейната днешна структура и цели. Примня се, че през 90-те години Европа е била обладана от ентусиазъм и еуфория по повод европейското разширяване, които в наши дни са отстъпили място на отрезвяване и опасения. Затова радостта на новоприетите България и Румъния на 1 януари тази година не беше споделена от всички европейци – пише изданието.

Агенция ДПА помества обзорен материал за развитието на цените на недвижимите имоти в Румъния като отбелязва една основна разлика на тамошния пазар с българския. Туристическата привлекателност на парцелите засега почти не играе роля за чуждестранните купувачи, защото за разлика от съседна България, туризмът в Румъния е все още слабо развит, главно поради недоразвития сектор на услугите.

Множество германски вестници като Франкфуртер Нойе Пресе, Вийсбаденер Тагблат, Алгемайне Цайтунг Майнц, Вормзер Цайтунг и др. поместват материал за дейността на новосъзданения център за Централна и Източна Европа на провинция Ренания-Пфалц, който се ръководи от бившия държавен секретар в министерството на икономиката в Майнц Валтер Щруц. Центърът си поставя за задача да отваря вратите за германския бизнес в Източна Европа. В тази връзка Щруц заявява, че новоприетите в ЕС България и Румъния очакват да получат значителни средства от ЕС, от които ползи могат да извлекат и фирмите от провинция Ренания –Пфалц. В България и Румъния стартирал и проект, управляван заедно с Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие, както и със сдружението на занаятчийските камари.

Австрийският Клайне Цайтунг съобщава, че професионално организирани банди от Източна Европа крадат цветни метали от Австрия и Западна Европа. Бандите идвали от Унгария, Румъния и България и с помощта на наети товарни автомобили отмъквали складираните на сметищата цветни метали. Поради растящите на световния пазар цени за подобни суровини, един килограм цветни метали в момента се продавал между три и пет евро.