1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българите - съсипани от кризата души

Автор: Соня Каникова, Редактор: Мария Илчева17 март 2011

Докато Симеон Дянков твърди, че кризата в България е отминала, а страната била блестящ пример за фискална отличничка, в новия си доклад Световната банка представя особено мрачни български сценарии. Кой е прав?

https://p.dw.com/p/10b4n
Масово обедняванеСнимка: Fotolia/Arman Zhenikeyev

Авторите на новия доклад на Световната банка описват ситуацията в България като изключително тревожна. За да оцелеят, много от българите е трябвало да намалят разходите си за основни потребности – като храна и медицинско обслужване. Ето какво казва един от авторите на доклада Мохамед Аджуад: "При 20 на сто от българските домакинства, засегнати от кризата, е отчетен спад при лекарските посещения, дори когато в семейството е имало болни."

България е една от източноевропейските страни, в които е отчетен най-висок брой на хора с намалели доходи. Заключението гласи: България, която на пръв поглед няма особено висока безработица, страда от масивно обедняване, дължащо се на силно намалелите доходи.

Hand mit zwei grünen Pillen Tabletten
И за лекарства няма пари...Снимка: Fotolia/

Български абсурди

Броят на тези, чиито доходи са намалели рязко, въпреки че са продължили да работят, е 6 пъти по-голям от броя на останалите без работа. Ето цифрите: 5.1 процента в България са изгубили работата си; 15.4 процента са с намалели доходи, въпреки че работят същия брой часове; 15 процента са с намалели доходи поради намален брой работни часове.

В доклада си Световната банка отбелязва също, че по-бедните в България са били принудени да прибегнат до "рискови стратегии" за оцеляване: отказ от превантивни медицински грижи, отказ от предписани лекарства, отказ от посещение на лекар дори при болест. 36 процента от по-бедното население на България са престанали да купуват предписаните им от лекуващия доктор лекарства. От по-заможните домакинства само 7 процента са останали без лекарства.

При по-заможните българи се забелязва и тенденцията за по-лесно намиране на допълнителна работа, докато по-бедните и представителите на малцинствата са на другия полюс.

Друга засегната от кризата и безпаричието сфера е образованието, казват от Световната банка. Все по-малко деца ходят на частни уроци по чужди езици или информатика. Някои родители дори не могат да си позволят да осигурят на децата си всички задължителни учебни помагала. Тези принудителни лишения могат да доведат до по-ниски квалификации и по-мрачно професионално бъдеще за сегашните ученици.

Symbolbild Schultafel
Мрачни изгледи за
сегашните ученициСнимка: picture-alliance/KPA/Bach+Opitz

А какво прави държавата?

Повечето от анализираните в доклада на Световната банка държави не са променили разходите за образование по време на кризата. България обаче ги е намалила. Те наистина са намалени с процент, по-малък от процента на свиване на БВП, но други критично важни разходи – за здравеопазване, са намалени с процент, по-голям от свиването на БВП.

В крайна сметка нещата изглеждат така: правителството не само не е направило достатъчно за облекчаване на ефекта от кризата, но е допринесло за утежняване на бремето. При скорошното си посещение в САЩ министър Дянков представи България като фискална отличничка. Според Световната банка обаче ситуацията в страната е тревожна.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми