Българите се хващат за тоягите и камъните

На 14-ти октомври – деня на откриването на сесията на 40-тото Народно събрание в София, в пощенските кутии на гражданите е пуснат позив, подписан от организация, наричаща се “Човешки права”. Гражданите са призовани да посрещнат депутатите с тояги и камъни, а по-нататък пише: “Ние трябва да се защитим, за да спрат най-накрая да ни тласкат към бедността и да ни погребват живи. Елате в 10 часа пред сградата на парламента, за да го обкръжим с тояги и камъни!”

След този цитат от позива авторът Томас Фрам продължава: Българите са търпеливи. Техният верноподанически дух надминава дори този на германците. Преводачът Норберт Рандов дори ги нарича “ послушни анархисти”: по отношение на всичко важно те се подчиняват себеотрицателно, след което в рамките на възможното търсят своите малки ниши. Т.е. фактът, че се стига до такъв открит протест, означава, че трябва да се е натрупало наистина голямо негодувание. Което при българите произтича предимно във връзка с най-святото: домът, земята, семейството.

Кулминацията настъпи през лятото – докато след парламентарните избори в продължение на шест седмици се водиха препирни около наместването във властта и разпределението на министерските кресла, населението буквално потъна в дъжд. Безкрайно множество хора изгубиха къщите си, разрушени от пороите. И макар в България да има и специално министерство за защита на населението от природните бедствия, властимащите на практика не направиха нищо, за да подпомогнат хората, а продължиха да се занимават със своя политически покер, за да осигурят своето сухо местенце.

След което най-накрая се стигна до споразумение между социалистите, партията на дотогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски и Движението за права и свободи. Като още от началото това бе единствената мислима коалиция, която разполагаше със стабилно мнозинство. Защо, в такъв случай, този ход не бе предприет веднага?

Още преди изборите, със съзнанието, че ще станат най-силната фракция, социалистите обявиха, че ще подложат на проверка правомерността на връщането на имотите на Симеон Сакскобургготски – което фактически изключваше възможността за съюзяване с НДСВ. Същевременно бившият цар получи много отчетлив знак от страна на американското правителство, че на възможен негов съюз с бившите комунисти не се гледа добре. А Ахмед Доган, лидерът на ДПС, още предната година обяви, че връзките му с коалиционния партньор НДСВ са скъсани и че след изборите той би желал да върви заедно със социалистите.

Само че социалистите получиха по-малко гласове от очакваното. Установи се патова ситуация между ляво и дясно, но пък създаването на десен съюз бе изключено – поради изборния успех на националистическата групировка Атака. Освен всичко това Сакскобургготски упорито отказваше да отстъпи властта. Като шеф на втората по големина политическа сила той бе твърдо убеден, че може да остане премиер.

Фактът, че при тази конфигурация се стигна до споразумение, се дължи на натиска, оказан от страна на Европейския съюз. Както бе казано от Брюксел - планираното за 2007-ма година европейско членство на България е под сериозна заплаха, ако страната остане задълго без дееспособно правителство. Тъй като времето напредва. Двата най-важни пакета от реформи – в областта на правосъдието и в борбата срещу корупцията, съвсем не са довършени. От проучване на института “Витоша Рисърч” стана общоизвестно, че не само броят на злоупотребите е нараснал и е достигнал 90 хиляди месечно, но и – че размерът на сумите, сменящи собственика си, се е удвоил. В света на капитализма, който принципно се счита за благоприличен, изглежда направо цинично това, че по прагматични съображения изследователите дори стигат дотам да определят корупцията и нейния “здравословен растеж” като индикатор за повишаването на средностатистическите доходи на домакинство в България – тогава, когато официалните статистически данни не са достатъчни в това отношение. Но именно това е, което предизвиква негодуванието на хората.

И все пак не остава напълно незабелязано от управниците. Те си дадоха сметка, че предстоящото увеличение на цените на водата, електро- и топлоенергията може да доведе до изблик на народното недоволство, което накара ръководството на Социалистическата партия да си припомни социалните задължения на всяка власт, която управлява в името на народа. Обявено бе, че нарастването на пенсиите с 9 процента и увеличението с 5 процента на заплатите на 400-те хиляди държавни служители ще се състои на чак в средата на 2006-та, а още в самото начало на годината. Размерът на освободеното от данъците минимално месечно възнаграждение ще бъде вдигнат от 130 на 160 лева, а делът на вноската на работника при плащането на социалните осигуровки ще намалее до пет процента – още преди тези увеличения да бъдат неутрализирани от инфлацията. Звучи добре. Почти толкова добре, колкото народната мъдрост, която гласи: Да, да, ама не. Тъй като дори и увеличенията на пенсии и заплати да влезат в сила още от първи януари следващата година, те ще бъдат изплатени чак след първото тримесечие. Сметките за ток, вода и парно, обаче, ще дойдат естествено преди това.