Българите се молят за освобождението на сестрите

Българите залагат сега на молитвите. Три чудотворни икони бяха донесени в софийската катедрала Свети Александър Невски, и сега хората се надяват да стане чудо. Петте български медицински сестри и палестинският лекар, осъдени на смърт в Либия, би трябвало най-накрая да бъдат освободени.

Те са толкова отдавна зад решетките, че хората в България изцяло са загубили вярата си във възможностите на политиката и дипломацията. За осъдените отдавна се знае, че са невинни. Международни експерти по СПИН доказаха, че епидемията в болницата в Бенгази е пламнала още преди пристигането на чужденците. Въпреки това през май 2004-та гастарбайтерите са осъдени на смърт. Година и половина по-късно Върхавният съд отменя присъдата, но втори процес, завършил през декември 2006-та година, отново излиза с най-тежкото наказание. В петък започва нов процес – на последна инстанция.

Роднините на сестрите се чувстват изоставени от политиците, и особено от политиците на Европейския съюз, към който България се числи от януари тази година. Синът на една от осъдените – Мариан Георгиев, казва: „Европа наистина ни помогна. Ние имаме нужда от средства за натиск, за да спасим невинните.“ И Европейският парламент отправи апел към Европейската комисия – да преосмисли политиката си спрямо Либия.

Председателят на външнополитическата комисия в Бундестага Рупрехт Поленц заяви, че не вярва със санкции да може да се намери решение. Според Рупрехт няма да има полза, ако от Муамар Кадафи започне да се купува по-малко нефт или пък се съкратят предназначените за Либия инвестиции. “Така няма да помогнем на осъдените” – каза Поленц пред Зюддойче Цайтунг. Експертът по Либия във фондацията “Наука и политика“ Изабеле Веренфелс споделя това становище, припомняйки, че в миналото Кадафи неведнъж е отвръщал на натиска с отстъпление или агресия. Поленц добавя, че Либия сега се намира на прав път – страната се отказа от тероризма и сложи край на ядрената си програма. “Не искаме да рискуваме този път да бъде изоставен” – заявява Поленц.

Вместо със санкции, Европейският съюз се опитва да постигне освобождаването на задържаните предоставяйки помощи за болните деца и субсидии за здравеопазването. По думите на Поленц от юли 2005-та година насам от Брюксел са отпуснати почти 3 млн евро за свързани със СПИН разяснителни кампании в Либия, отделните държави са предоставили още към 2 милиона. България опрости на страната 44 млн евро задължения, които би трябвало да подпомогнат грижите за децата. Много от тях се лекуват в европейски клиники. Най-сериозният въпрос е този със засегнатите семейства – казва Поленц. Тъй като те са убедени, че българките са виновни – след като в продължение на години режимът им е втълпявал това. По мнението на Европейския парламент Кадафи е използвал чужденците като жертви, за да отклони вниманието от нередностите в здравеопазването.

А доколко далеч е Западът от целта си да насочи общественото мнение в Либия в полза на осъдените, показва следният пример с новия френски президент. По време на предизборната борба Никола Саркози гръмко настоя осъдените да бъдат освободени, във връзка с което един либийски вестник написа: С кръвта на нашите деца не бива да се злоупотребява за предизборни цели.

Вероятно затова и цари мълчание, когато става дума за конкретната дипломатическа тактика.