Бъдещият иракски премиер Алауи и САЩ

Дали наистина го е казал точно така, не може да се докаже. Досега обаче бъдещият иракски министър председател Ияд Алауи не е отхвърлил информацията, публикувана в американското списание ”ЮеСЕй тудей” от миналата седмица, в която той е цитиран с думите, че докато се ползва с подкрепата на Америка, няма защо да го е грижа за иракските избиратели. Водещата роля за светския шиит Алауи, както се твърди, е накарала още есента на миналата година неколцина богати иракчани в изгнание да поразвържат кесиите си. Те били предоставили няколкостотин хиляди долара за кампания в полза на кандидатурата му. С успех, както пролича от номинирането му миналата седмица. Алауи обаче още много години преди свалянето на Саддам Хюсеин е на страната на американците. Тази му стратегия също го отвежда до желаната цел.

Докато мнозина в арабския свят предпочитат да съблюдават критична дистанцираност спрямо Америка, Алауи, както и председателят на Иракския национален конгрес Ахмад Чалаби, от самото начало залагат на американската карта. Алауи преживява и е един от съорганизаторите на опит за преврат срещу Саддам през 90-те години опит за преврат и ясно разбира, че справянето с диктатора е възможно само при наличието на силен партньор. Тогава се оказва недостатъчно да бъдат мобилизирани с подкрепата на американското ЦРУ неколцина недоволни иракски военни и функционери от партията Баас.

Роденият през 1945 година в семейството на шиитски търговец Алауи е сам член на партията на Саддам докато напуска Ирак в 1970-та. Преди това, когато не се чувства добре, диктаторът се консултира с получилия образованието си във Великобритания невролог Алауи. В Лондон обаче той се присъединява към опозицията и по този начин разядосва владетеля. При опит за атентат опозиционерът Алауи е тежко ранен. Сега номинираният за премиер обаче не е склонен да се откаже от помощта на непровинили се членове на партията Баас и на бившата армия. Чалаби, които изпадна в немилост във Вашингтон, първоначално се бе наложил с искането си, администрацията да бъде "де-баасифицирана”, а армията разпусната. Ала още във Фалуджа американците прбиягнаха към услугите на двамина офицери от въоръжените сили на Саддам, за да сложат най-сетне край на конфликта с въстаниците. С помощта на опитни във военно и политическо отношение иракчани Алауи възнамерява, колкото е възможно по-бързо да изгради собствени иракски сили за сигурност, в които да бъдат привлечени и някои от членовете на партийните милиции. При номинирането си Алауи оповести, че за него приоритетно е подобряването на сигурността. Ако действително му се удаде да изгради ефикасен апарат на сигурността, той би си създал същевременно и сериозна властова позиция – в най-новата иракска история контролът над органите за сигурност е бил винаги решаващ за властта над религиозно и етнически разпокъсаната страна. Тогава Алауи няма да трябва да разчита вече на подкрепата на американците и на първите всеобщи избори към края на годината. Все още изглежда, че критиците са повече от приятелите му. За религиозните шиити той е твърде светски настроен, за други иракчани е човек на ЦРУ, а за иракските опозиционери – бивш член на партията Баас.