Буш признава, че е пуснал секретна информация на медиите

Най-невъзмутимо американският президент призна онова, което от месеци вече вълнува обществеността. Да, той самият одобрил през 2003 разгласяването на засекретена информация за Ирак. По този начин, според него, той искал народът да научи цялата истина, истината за иракската програма за производство на оръжия за масово унищожение, която беше една от основните причини за започването на войната.

Президентът има право по свое усмотрение да декласифицира материал на тайните служби. По въпроса няма никакво съмнение. Само че той укри между редовете, така да се каже, истинската причина защо е постъпил така през пролетта на 2003. Необходими били аргументи против колебаещите се и критиците на неговата политика. Най-вече против бившия посланик Джозеф Уилсън, когото през 2002 ЦРУ изпрати в африканската държава Нигер, за да открие доказателства за доставката на уран на Багдад. Уилсън обаче не откри нищо и когато въпреки това американското правителство продължи да говори за уранова сделка между Нигер и Ирак, той премина в настъпление.

В статия за “Ню Йорк Таймс” той открито разкритикува Белия дом. Тук в играта влиза жената на Уилсън. Валери Плейм е човек на ЦРУ и някой издава името й на медиите. Това е било отмъщение срещу него и жена му – смята бившият посланик Уилсън; на същото мнение е и специалният прокурор Фитцджералд, който разследва случая.

Разкриването на идентичността на служители на тайните служби е подсъдимо в Америка. И така сега всичко се върти около въпроса: “Кой е виновен в крайна сметка?” Името на Плейм е било издадено на една журналистка от шефа на канцеларията на вицепрезидента Чейни, Луис Либи, срещу когото е в ход разследване по обвинение в подвеждане на правосъдието и клетвопрестъпление. Дали той е човекът, който стои зад станалото? Във всеки случай не и Буш, поне на този етап на разследването – смята прокурорът Фитцджералд.

След разкриването на идентичността на Плейм, президентът заяви, че иска да разбере къде се е получил пробив в неговото правителство. Ако законът бил нарушен, виновникът за това трябвало да бъде наказан. Постепенно обаче президентът сам се оказва все повече в центъра на аферата. Последният тласък дойде от самия Либи, който признал, че Буш е одобрил огласяването на секретния материал за Ирак. Така че на президента не му остана нищо друго, освен да премине в агресивна защита. Защото той е под натиск вече не само от опозиционните демократи, но и от собствените си партийни другари. Причината е ясна: наесен предстоят междинни избори избори и републиканските представители нямат желание да се окажат повлечени от спада на популярността на Джордж Буш.