Буш и иракската война

На представлението й пред ранчото на президента Буш в Крофорд, щата Тексас, се бяха събрали около 500 души. Дано вятърът отнесе музиката до ушите на президента – надява се един от демонстрантите:

До този момент Буш гледа да игнорира протестите – доколкото е възможно. По-трудно е това по отношение на допитванията: едва 38 процента са доволни от работата му, а над половината гледат критично на иракската политика на Белия дом. Това беше повод за него да прекъсне лятната си отпуска и да държи нова реч за войната и борбата срещу тероризма пред ветерани в Солт Лейк Сити:

Целта ни е тотална победа над терористите и тяхната ненавистна идеология. Ирак е главният фронт в тази война.

Ветераните ръкопляскат, критиците на Буш поклащат глава, недоволни от все същите думи. При това става дума не само за представители на Демократическата партия, а и такива от редиците на управляващите републиканци, като сенатора Чък Хейгъл например, който казва, че колкото повече продължава американското присъствие в Ирак, толкова повече изпъкват сходствата с Виетнам.

Буш обаче смята, че тъкмо сега е най-важно да се отстоява поетия курс – въпреки жертвите. “Загубихме 1864 войници в Ирак и 223 в Афганистан. Ние им дължим нещо – да довършим задачата, в името на която те дадоха живота си.”

Буш се спря на разтакаването около новата иракска конституция. Той подчерта, че това е важна стъпка към създаването на свободен и демократичен Ирак и затова са понятни трудностите за постигане на споразумение върху окончателния текст. Във военен аспект задачата била колкото се може по-бързо иракските сили да станат в състояние сами да се грижат за сигурността в страната, за да може да се съкрати числеността на американските войски.

Началник-щабът на американската армия генерал Шумейкър смята, че през следващите четири години САЩ трябва да държат там поне 100 000 войници. За сенатора Хейгъл това е лудост:

В никакъв случай не трябва да допуснем това, защото туй означава да затънем завинаги там.

Тази политика от друга страна води към засилване на протестното движение в Америка. Няколкостотин демонстранти се бяха събрали и пред залата, където говори президентът Буш. Една от тях заяви:

Нека се изразя с думите на Буш: ние няма да се помръднем от тук.