1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Буферната зона - надежда за хората от Идлиб

Удо Бауер
14 октомври 2018

Демилитаризираната буферна зона в Идлиб може да стане факт още този понеделник - ако Дамаск и бунтовниците спазят постигнатата договореност. Ето най-важното за инициативата, която е и надежда за хората от Идлиб.

https://p.dw.com/p/36W1m
Syrien Rebellen in Idlib-Provinz
Снимка: Getty Images/AFP/O.H. Kadour

Колко е голяма?

Става дума за една ивица земя, широка между 15 и 20 километра в последния останал бастион на бунтовниците Идлиб. До преди няколко дни стратегическите улици в тази зона бяха под контрола на различни антиправителствени милиции. Те държаха артилерийски установки, с които обстрелваха сирийската армия. Планът за демилитаризация предвижда тежките оръжия да бъдат изтеглени, което стана изненадващо бързо. Според плана, последните бунтовници трябва да напуснат зоната до 15 октомври.

Каква е целта?

На първо място трябва да бъде предотвратена масирана атака на сирийската армия в провинция Идлиб, където живеят три милиона цивилни граждани. Ако войските на Асад завладеят града, ще загинат хиляди цивилни граждани, или ще бъдат принудени да бягат - както се случи в Алепо и Хомс. ООН се опасява от хуманитарна катастрофа. Ако войските на Асад, въпреки това, нападнат града, жителите му могат да избягат в буферната зона и да разчитат там на хуманитарна помощ.

Кой участва?

Това ще се види тепърва. Изтеглянето на тежките оръжия обаче протече в голяма степен добре. Не е ясно дали бунтовниците ще се изтеглят от цялата територия на провинцията. За много радикални бойци от ИД или Ал Кайда, отстъплението е равнозначно на предателство. Повечето други бунтовници обаче съзират шанс в буферната зона, където могат да се прегрупират отново и да се подготвят за евентуална отбранителна битка.

Чия е идеята?

Буферната зона беше инициирана от турския президент Ердоган и руския му колега Путин - двамата се договориха за създаването ѝ в средата на септември. Те застъпват различни позиции, но и двамата нямат интерес от голяма офанзива. Ердоган се опасява, че тогава стотици хиляди сирийци ще избягат в съседна Турция, а Путин е пресметнал военните рискове за своите войници. Освен това той не иска да залага на карта новооткритото приятелство с Турция. Турски и руски войници ще наблюдават заедно буферната зона на по-късен етап.

Какво печели Асад?

Infografik Idlib Bufferzone Türkei Syrien DE
Така трябва да изглежда демилитаризираната зона около Идлиб

Абсолютно нищо. Диктаторът на драго сърце би изравнил Идлиб със земята и би унищожил и последните бунтовници. Той обаче е зависим от руските си братя по оръжие. Без войските на Путин, Асад вероятно отдавна вече нямаше да е на власт. И сега, скърцайки със зъби, играе по свирката на Путин. Въпреки това Асад обяви, че смята буферната зона за временна.

Подкрепя ли Германия буферната зона?

Изцяло, защото няма по-добра алтернатива. Германското правителство подкрепя всякакъв вид примирия и разоръжаване в конфликтните области. По този начин то печели време и си създава поле за по-нататъшни политически инициативи. Освен това Германия предвижда да отпусне няколко милиона евро хуманитарна помощ за населението на Идлиб. Външният министър Хайко Маас обаче досега окачествява като нереалистично евентуално военно участие на Германия в конфликта.

Ще има ли политическо решение?

В близко време не се очаква такова. Все още ситуацията в Сирия е много объркана. Путин иска на всяка цена Асад да остане на власт. Според него, само така може да бъде гарантирано руското влияние в региона. Западът пък иска да се отърве от Асад, но не знае как. Руснаците и европейците обаче са единодушни по един въпрос - те искат войната да свърши колкото се може по-бързо. Москва вече не издържа на огромните разходи за войските си в Сирия, а европейците и турците искат да сложат край на бежанския поток от Сирия. Затова и Ангела Меркел настоява за среща на върха. Русия, Турция, Франция и Германия трябва да се съберат още този месец и да обсъдят мирните перспективи.