Бунтовете във Франция

Точно преди една година, в края на октомври в парижкото предградие Клиши-су-Боа две момчета – едното на 15, другото на 17 години, умряха от токов удар до един трансформатор, където побегнали, за да се скрият от идваща към тях полицейска кола.Момчетата се връщали от футболен мач, а родителите им ги чакали, за да празнуват края на религиозния празник Рамадан.Няколко дни по-късно във френските предградия започна незапомнен бунт, който продължи 3 седмици, обхвана 200 населени места и причини разрушения на стойност над 250 милиона евро.Възстановяването на реда стана благодарение на въвеждането на извънредни мерки, мобилизирането на 11.000 полицаи, задържането на 5 хиляди души, 600 от които получиха в последствие присъди. В държавата, на която дължим лозунга “Свобода, братство и равенство” дълго време се търсеха причините за уличните бунтове – наред със сегрегацията, която налага модерният град и дискриминацията по отношение на емигрантските деца, беше изтъквано полицейското насилие, липсата на заинтересованост дори от страна на левицата за онова, което се случва в предградията и неспособността на всички френски правителства, без изключение, в последните 30 години да раговарят с живеещите в покрайнините. Бяха направени изводи, които най-малкото веднъж в годината трябва да бъдат напомняни – първият от тях засяга заложените в съвременния урбанизъм конфликти. Независимо от комисиите, комитетите, плановете и програмите за интегриране на дефаворизираните слоеве от населението, европейските градове представляват концентрични кръгове от експоненциално нарастващи проблеми.Те прорязват социалната тъкан като изграждат невидими стени между обитателите и увеличават тенденцията към гетоизация на крайните квартали. Тези изводи , впрочем, трябва да имат предвид архитектите, които днес чертаят новия градоустройствен план на София. Събитията във Франция от преди една година могат да послужат като отправна точка за много и различни анализи:Най-общо те се отнасят до способността на държавите с утвърдена демокрация да интегрират дефаворизирани слоеве от населението, да създават достойни условия за живот на второто и третото поколение емигранти, да толерират културните различия. Темата за културните различия засяга и нагласите към новите страни-членки на Евросъюза, пред които стоят икономически, психологически и емоционални препятствия при прехода към пространство без формални граници, но разделено от невидими стени на страх, предразсъдъци и обикновен и разбираем егоизъм. Европа е континентът, в който се съвместяват най-много различия – на всички равнища - това е безспорно огромно предимство. Това е обаче и най-големият риск в един свят, в който модерният обмен често пъти може да се случва и се случва без участието на хората.Френският модел показа това точно преди една година.