"Букър" за Джон Банвил

Както писа неделният вестник “Обзървър”, никога от първото издание на наградата Букър през 1969 в една година във Великобритания и страните от бившата Британска общност не са излизали толкова много добри романи. И наистина публикуваният през август “дълъг” списък на финалистите включваше цели 17 заглавия, сред които романи от бивши носители на наградата “Букър” (Кътци, Ишигуро, Макюън и Ръшди), както и от утвърдени автори като Хилъри Мантъл и Дан Джейкъбсън. Нищо чудно, че преди обявяването на наградата на 10 октомври председателят на журито Джон Съдърланд констатира, че обичайният “кратък” списък на финалистите, състоящ се от шест заглавия, спокойно би могъл да бъде допълнен с още шест. Което – поне за английската литература – означава, че често пророкуваната смърт на романа отново се отлага.

Тази година обаче липсваше станалата вече обичайна контроверсия, която допринесе съществено за превръщането на “Букър прайс” в общоизвестно понятие, а обявяването й за ежегоден хапенинг. Нека си спомним 1980, когато от завист към съперника си (и призьора) Уилям Голдинг, Антъни Бърджес не присъства на церемонията под претекст, че нямал вратовръзка; 1982, когато се разгоря спор за това дали “Арката на Шиндлер” на Киниъли спада към художествената или към предметната литература; или пък 1972, когато Джон Бъргър настояваше наградната сума да бъде изплатена на организацията Черните пантери.

Тазгодишният списък на шестимата финалисти беше доста разнообразен в географско отношение: Банвил и Себастиан Бари са ирландци, Али Смит е от Шотландия, а Казуо Ишигуро е родом от Япония. В бюрата за наддаване фаворит беше обаче Джулиан Барнс с романа си “Артър и Джордж”. Докато Барнс вече за втори път попада в “краткия” списък, досега 60-годишният Банвил бе имал тази чест само веднъж.

В последна сметка букмейкърите останаха с пръст в устата: тяхната прогноза за шансовете на Банвил бе 7:1 – твърде далеч от крайния резултат. Но няма никакво съмнение: “Морето”, четиринайстият роман на ирландския писател, напълно заслужено спечели “Букър”. Всички бяха съгласни с шефката на културния отдел на вестник “Файнаншъл Таймс”, която при връчването на наградата на Банвил заяви, че това е “отличие за изискана проза”. В благодарственото си слово призьорът намекна колко й е трудно на тази “изискана проза” в книжарниците – той изрази благодарност най-вече на издателя си, който “въпреки многото непродадени книги” продължавал да го насърчава.