Броят на българските мигранти в Холандия експлозивно нараства

Холандският вестник Де Перс публикува статия под заглавие: “Българските учители мълчат цял ден. Те смятат, че взимат малко пари. Но властите не могат да им помогнат. Те просто не могат да настигнат по заплати частния сектор.” В началото на статията се казва: “Заплатите в Източна Европа растат. В някои страни дори с огромна скорост: до трийсет процента годишно. Но само хората в частния сектор печелят от този ръст. Държавните сулжители осдтават на сухо.” Авторката Лоде Десмет дава пример с българските учители и разказва накратко са преподавател по електротехника Сашко Попов, който получава заплата от около 150 евро. Вестникът посочва, че средната заплата в България е 186 евро и прави няколко сравнения: хлябът в България е по-евтин, но млякото и сиренето почти толкова скъпи, колкото в Холандия. Попов казва: “Младите хора стават учители единствено, ако не намерят нищо друго.” Де Прес пише, че в резултат от това много българи и румънци търсят работа в Западна Европа. В обобщение Де Перс все пак припомня, че заплатите в редица източноевропейски страни експлодират. Същата метафора, но по друг повод срещаме в още един холандски вестник.

“Броят на българските емигранти в Холандия нараства експлозивно – от 200 на 2600,” пише големият вестник Де Фолкскрант. Фолкскрант и много други холандски медии цитират данните на Централното статистическо бюро, което съобщава за бързо увеличаване на броя на имигрантите от три страни: Плоша, България и Румъния. В момента те са 70 хиляди, очаква се през 2010 броят им да достигне сто хиляди. Източноевропейците се превръщат във все по-важно етническо малцинство в Холандия, пише Фолкскрант и пояснява, че откакто България и Румъния влязоха в ЕС, техните граждани имат право да остават в Холандия, стига да са си намерили работа или да са записани в университет. Българите усядат главно в големите градове – Амстердам, Ротердам, Хага, Утрехт. Години наред те присъстваха в новините като нелегално пребиваващи, най-вече в Хага, където се бяха самонастанили, а властите ги изхвърлиха. Сега вече са легализирани, пише вестникът. Ян Латен от Центарлното статистическо бюро твърди пред вестника, че 80 на сто от източноевропейските имигранти са млади мъже между 20 и 40-годишнва възраст, неженени, гурбетчии. Не бива да се подценяват социалните последствия от този факт, включително и липсата на здравни осигуровки, казва Латен пред Фолкскрант.