Британците съвсем го закъсаха
24 ноември 2010На една от оживените търговски улици в лондонското сити между пекарниците, видеотеките и магазините за обувки се намира една заложна къща. Шарените плакати на витрината обещават бързи и лишени от бюрокрация кредити. За гаранция клиентите дават бижута, най-често злато. Така прави и младият музикант Рико:
В блатото на дълговете
"Току-що оставих една верижка от бяло злато, за която получих 200 лири, с които ще изкарам до следващата седмица. Не получих навреме хонорара си, затова ми трябва пари до следващата седмица. Тук всичко става бързо и лесно, цялата работа не трае и половин час" - разказва Рико.
Това не е първият път, в който Рико си осигурява необходимите средства, залагайки някое бижу, а и не само той прави така. За все повече британци залагането на ценни предмети се превръща в реалистична алтернатива да вземат бързи пари. Затова и броят на заложните къщи се е увеличил. Един от собствениците на такава къща - Бенджамин Левер, казва следното:
"През последните три години този бизнес се разрасна неимоверно, точно след избухването на икономическата криза в края на 2007, началото на 2008 година. И смятам, че това развитие ще продължи в следващите пет години."
Задлъжнялостта на частните домакинства във Великобритания е много по-висока, отколкото в Германия. По данни на експерти средностатистическото домакинство има по 60.000 лири дългове. Джо Парсли от консултантската организация Credit Action обяснява:
Задлъжнял народ, задлъжняла държава
"В последните години бе относително лесно да вземеш кредит тук. Разпространението на кредитните карти буквално експлодира през последните 20-30 години. И хората естествено се довериха на банките и си помислиха - щом смятат, че можем да си плащаме кредитите, значи наистина ще можем. Проблемът е, че сега мнозина са потънали в дългове, а печелят твърде малко, за да могат да си плащат вноските."
Парсли добавя, че високата задлъжнялост се отразява зле на икономическото възстановяване в страната: "Ако средностатистическото домакинство нямаше по 60.000 лири дългове, хората можеха да харчат парите си, вместо да изплащат с тях дълговете си. Което би стимулирало и потреблението, и икономиката."