Борба срещу организирана престъпност и корупция

Тези дни някогашният офицер от комунистическите тайни служби и бивш главен секретар на МВР Цвятко Цветков даде пред медиите своя интерпретация на сегашните връзки между организираната престъпност и властта. Според него в случая ставало въпрос за нова борба за власт като основните две цели на тази нова битка са създаването на контрол върху усвояването на европарите и формирането на новото, европейско статукво в България. Това, второто, включвало образуването на реалните политически, икономически и финансови слоеве, които щяли да дърпат конците в страната за години напред.

Онова, което въпросният Цвятко Цветков не поясни, обаче, е как в края на 1989г., докато българите изпълваха площадите и се радваха на своята променена идентичност, зад кулисите на ентусиазма кипеше трескава дейност.Под прекия контрол от Москва българската Държавна сигурност - интегрален елемент от репресивната машина на комунистическите режими в т.нар.”Соцлагер” - усвои и разпредели между свои доверени лица огромни за мащабите на България финансови ресурси.

Това разпределение преследваше две основни цели - от една страна да бъде създаден новия предприемачески елит на страната изцяло от сътрудници на Държавна сигурност и от друга - този елит да бъде поставен в пряка зависимост от неговите донори, през тези години главно съветски. Така само за броени месеци “разпуснатата” от правителството на Андрей Луканов, наричан още тогава “кръстникът” ДС се върна на националната сцена в образа на “честните частници” и техните партньори от Г-13. В последвалия период години тези фигури успяха да изсмучат и пропилеят и без това тежко болната българска икономика, създадоха клановете на “мутрите” - първоначално слуги, а после и партньори на агентите- бизнесмени. След няколко години имитация на стопанска и финансова дейност повечето от тях фалираха, но запазиха ресурсите си за личен охолен живот. В крайна сметка обаче те изпълниха своите основни задачи - осуетиха възможността за нормално реформистко управление на страната и не позволиха в българската икономика да се осъществи процес на законна приватизация и структурна трансформация на националното богатство под контрола на национално отговорна икономическа политика. Така България изгуби първите седем години от прехода, през които бившите комунистически държави от Централна Европа успешно приключиха този период.

Днес предупреждението на някогашния офицер от тайните служби, а днес член на ВС на БСП Цвятко Цветков за битката около контрола на европарите и установяването на новото европейско статукво на държавата вероятно съдържа известна истина – кой ако не “своите” знаят най-добре помислите на колегите си? Тази истина е известна не само на кукловодите от някогашната ДС, но и на западните партньори на днешна България, които едва ли някой би нарекъл наивници.

В своето писмо до ЕК от 1 март , холандската евродепутатка от партията на “Зелените” Елс де Хрун пита в прав текст дали Комисията знае за някоя страна-членка на ЕС, където бившите тоталитарни тайни служби имат подкрепата на парламентарно мнозинство и където досиетата на тези служби продължават да бъдат затворени за публично четене? Де Хрун нарича сегашната ситуация в българското Народно събрание “абсурд, какъвто би било ако в германския Бундестаг да има бивши агенти на Гестапо или симпатизанти на Гестапо”.

В анализ от 2 юни авторитетната осведомителна агенция Ройтерс отбелязва, че неправителствени организации са се надявали бивши агенти, инфилтрирани на високи постове в политиката, бизнеса и престъпността да бъдат разкрити, но смятат, че сегашната акция на вътрешния министър Румен Петков да огласи селективно досиета от архива на някогашната ДС, като така отклони вниманието на обществеността и на ЕС от неспособността да се бори с престъпността, на практика блокира реалната промяна.

Председателят на българския клон на правозащитната организация “Трансперънси интернешънъл” Огнян Минчев отбелязва, че половинчато отваряне на досиетата създава благоприятни условия за мафиотски кръгове, свързани с бившия репресивен апарат, да продължат шантажа и да влияят на държавните институции. Американският “Интернешънъл Хералд Трибюн" също написа, че документите на комунистическата Държавна сигурност в България продължават да бъдат скрити, тъй като много бивши агенти заемат ръководни държавни длъжности. Така внезапно се оказа, че е настъпило времето на окончателния избор. Парадоксалното е, че този избор трябва да бъде направен от онези, които отчаяно крият ключа от архивите на комунистическите тайни служби и треперят на високите си постове във властта.

Връщане назад, обаче, вече не може да има. Макар и трудно, България трябва да уреди сметките с уродливото си тоталитарно минало и да влезе в Европа начисто.

Доколкото може и доколкото наистина желае това.