Бойкотът на Гаук

Германският президент Йоахим Гаук няма да присъства на Олимпиадата в Сочи. Редица наблюдатели предполагат, че по този начин Гаук уплътнява критиката си срещу нарушенията на човешките и гражданските права в Русия. Високопоставени руски политици вече реагираха с ответна критика срещу Гаук. От чийто офис лаконично съобщиха, че присъствието на президента на такива събития не е задължително. И това наистина е така.

В светлината на прожекторите

Флиртът между политиците и спорта рядко е по любов. Но затова пък винаги е от взаимен интерес. Организаторите на големите спортни събития като Олимпийските игри или Световните футболни първенства открай време обичат да се кичат с политици в официалните ложи. Високото политическо присъствие допълнително легитимира всяко състезание и, тъй да се каже, го прехвърля в по-горна категория. И вече не става дума просто за някакви хора, които тичат, скачат или ритат топка на терена пред погледа на десетки хиляди запалянковци, а за събитие от висока обществена значимост - такова е мълчаливото съобщение на политиците в ложите.

Допълнителен бонус за организаторите е и фактът, че телевизионните камери с много любов показват премиери и президенти в изблик на спортно въодушевление и така допълнително вдигат рейтинга на събитието. Колкото до интереса на самите политици - той е очевиден. И те искат да са в полезрението на камерите, а олимпиадите и световните първенства им осигуряват "видимост" сред максимално широка публика. Тъкмо на тази публика те нашепват откъм спортната трибуна: "Ние сме като вас. Ние се вълнуваме от постиженията на нашите славни момчета и момичета. Струва си да гласувате за нас".

За да не девалвира политиката

На пръв поглед в това няма нищо лошо. Но нека да се замислим за десетките по-полезни, но не толкова телегенични жестове, с които политиците могат да потърсят близостта на избирателите. Например - в бежански приюти или в бюрата по труда. А има и още нещо - сенчестите страни на професионалния спорт, които политиците тихомълком оправдават с присъствието си. Многобройните случаи на доказана корупция, манипулираните резултати, ксенофобските изстъпления по стадионите, вездесъщият допинг - това е само началото на дългия списък от нелицеприятни явления, които съпъстват така наречения "голям спорт". Тъй че всеки политик, който уважава себе си и се отнася сериозно към своя мандат, би трябвало да осъзнава, че не може просто да се грее в светлината на прожекторите, а да пише сенките изцяло в сметката на организаторите. Или пък, ако от душа му се ходи на футболни мачове - да го прави като частно лице, оставяйки политическия си мандат в кабинета.

И накрая: големите спортни събития от десетилетия насам са се превърнали и в инструмент на голямата международна политика - да си спомним олимпийските бойкоти в Москва и Лос Анжелис. Но да се свеждат комплексните междудържавни отношения единствено до това кой в кое спортно шоу участва или не участва, несъмнено вреди на политиката. Тези ефектни жестове безспорно ще бъдат разбрани от всеки избирател, но те само девалвират политиката до равнището на развлекателното и не решават нито един въпрос. Включително и по тази причина политиците ще сторят най-добре, ако стоят по-далеч от стадионите и си вършат политическата работа. Останалото е или политическо късогледство, или популизъм и лицемерие.