БНД - германското външно разузнаване

За разлика от всички останали, тайните служби гледат да не попадат в полезрението на медиите. В момемнта обаче германското външно разузнаване БНД е под прицела на журналистите. Твърди се, че агенти на БНД са сътрудничили на САЩ в Иракската война, въпреки че правителството в Берлин беше против нея. На се отшумели и скандалите около проследяването на журналисти и не особено чистото внедряване на тайни агенти. Какво всъщност представлява Федералната разузнавателна служба и какво е мястото й в групата тайни служби на страната? Ето повече подробности.
БНД или Федералната информационна служба (на немски Бундеснахрихтендийнст) е една от трите тайни служби в Германия, която се занимава с външното разузнаване. На интернет-страницата на БНД любопитният посетител най-напред ще види релефните изображения на око, нос, ухо и уста с поясняващ текст, който гласи: “Ние гледаме от Германия към света. Ние използваме всички сетива. Ухото ни се вслушва в пулса на времето. В диалог сме с целия свят.”

В началото на своето съществование БНД беше в диалог главно със САЩ. Структурата, която предхождаше настоящото внъншно разузнаване, стана известна като “Организацията Гелен” и всъщност беше наследник на Генералния щаб на Вермахта, направление “Чужди войски Изток” от Втората световна война. Чак до 1970 година близо 30 процента от служителите в БНД са били бивши офицери от армията на националсоциалистите, твърдят експерти. Неотдавна правителството на социалдемократите и Зелените изрично се разграничи от Организацията Гелен с твърдението, че тя е била не германска служба, а нещо като подразделение на американските тайни служби. Не случайно главната квартира на БНД доскоро беше изцяло в баварското градче Пулах, тоест на територията на едновремешната окупационна зона на САЩ.

На 1 април 1956 година Организацията Гелен се трансформира във Федерална разузнавателна служба – или БНД. Пръв президент на разузнаването става генералът от Вермахта Гелен. Днес в БНД работят 6000 души, а прекия контрол върху службата упражнява лично федералният канцлер. Федералната разузнавателна служба официално отговаря за набавянето на информация от чужбина. В Германия има още две тайни служби – Военното контраразузнаване (известно под съкращението МАД), което е насочено срещу противоконституционните прояви в армията и срещу опитите тя да бъде шпионирана. И Федералната служба за защита на конституцията, която трябва да пази Германия от всякакви експремистки прояви, от радикални партии, от неонацисти и от външни шпиони. Правителството определя и специален координатор на тайните служби, чието задължение е да не допуска преплитане на компетенциите, дублиране или конкуренция.

Доста се спори по въпроса дали БНД работи достатъчно добре. Сравнително кратката му история е изпъстрена с доста афери: съмнителни действия при една сделка с незаконен плутоний, проследяване на журналисти, разкриване на източноевропейски агенти в собствените редици. Сред по-дребните скандали е и скорошният случай с един служител от разузнаването, който беше осъден за шпионаж в полза на България. Сред гафовете на разузнаването особено натежава обаче непогдотвеността около падането на Стената, което западногерманските шпиони изобщо не бяха предвидили. Фактът, че и колегите им от Източна Германия останаха безумно изненадани от събитията, едва ли е някакво успокоение.

Общественият контрол над разузнаването по разбираеми причини е доста ограничен. Федералната разузнавателна служба е подчинена на кабинета и дава отчет само пред парламентарната Контролна комисия, чиито членове са положили клетва да мълчат и заседават при закрити врати.