1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Би било изненадващо, ако следващият израелски премиер не се казва Ехуд Олмерт

23 март 2006

На 28 март в Израел се провеждат парламентарни избори. Цялата предизборна борба е концентрирана главно около трима кандидати. Това са шефът на партията на труда - Амир Перец, председателят на Ликуд – Бенямин Нетаняху и временният премиер Ехуд Олмерт. Какви са шансовете на тези кандидати за премиерския пост?

https://p.dw.com/p/AtlL
Снимка: AP

Израел през март. Лятото вече се задава. В Тел Авив отново играят плажен тенис. Палестинските земи са блокирани поради страх от терористични атентати. В една ерусалимска клиника в кома лежи Ариел Шарон. В предизборната борба участват основно трима кандидати, които имат най-големите шансове за премиерския пост. Кадима – е името на партията, основана още през миналата година от Ариел Шарон и чийто водещ кандидат сега е временният премиер Ехуд Олмерт. Олмерт не е особено харизматичен политик, но пък много израелци смятат, че той би бил добър наследник на Ариел Шарон.

Олмерт:

“Зает съм с управлението на държавата Израел. От онова, което научих през миналия месец – а то беше много интензивно и комплексно – започвам да разбирам, за какво Арик понякога говореше с мен. Казваше ми, че нещо в позицията на израелския премиер е много по-различно от премиерския пост в друга държава. “Ти не си просто министър-председателят на Израел – казваше Ариел Шарон - Ти се министър-председателят на еврейския народ.”

Олмерт смята, че неговия пост е свързан с огромна отговорност. Също като Шарон и той претърпя развитие в политическата си кариера, започнала преди 30 години като хардлайнер на движението “Херут”. Днес израелските вестници описват Олмерт предимно като прагматик, който смята да фиксира източната граница на страната без да преговаря с палестинците. Неговата жена Алиса застъпва по-скоро леви политически убеждения. Единият от двамата му синове е отказал да носи военната си служба в палестинските земи. Олмертови символизират разцеплението сред израелското общество.

Същото това общество не приема особено добре кандидата на партията на труда. Наричат го нерядко и съвсем неприкрито “Мароканецът” или “Брадаткото”. В много от случаите тези нарицателни са не само презрително изречени, но и замислени. Амир Перец емигрира като четиригодишен със своите родители от Мароко в Израел. Той се числи към групата на сефарадските евреи, които и до днес са онеправдани в редица житейски сфери. Съпротивата и отрицанието срещу бившия профсъюзен бос, идва даже и от собствените му среди. И то независимо от факта, че по време на предизборната борба Амир Перец защитаваше класическите теми на партията на труда:

Перец:

“Аз мога да докажа на всички, че разбирам добре проблемите на сигурността. Аз съм освен това много добре запознат, как трябва да се води борбата срещу терора. Затова пък аз внасям в израелската политика и нещо друго, които никой друг кандидат не прави. Аз мисля и за личната и семейната сигурност, в смисъл, че всеки трябва да е в състояние, с достойнство да си изкарва прехраната. Аз искам да се погрижа за по-добро образование и да дам на израелците онези предпоставки, които ще са им необходими за да отгледат децата си.”

И Перец обаче не лишен от недостатъци и грешки. Откак декларира, че е заинтересован от съставянето на коалиция, много от неговите съпартийци си отдъхнаха облекчено. Щом като “Брадаткото” няма претенции за премиерския пост, резултатите на неговата партия биха могли да се окажат значително по-добри.

Третият основен кандидат за премиерския пост не е неизвестен. Бенямин Нетаняху вече е бил министър-председател на страната. В правителството на Шарон той последно беше финансов министър и проявяваше твърдост при санирането на държавната хазна. Той е свикнал да стои пред камерите, и все пак, когато наскоро му зададоха въпрос за съпругата му Сара, отговорът беше доста скован и измъчен:

Нетаняху:

“Тя не се изявява точна така, както бих желал аз. Тя работи като детска психоложка на пълен работен ден. Аз обаче и казах: Помогни ми малко за изборите! Тъкмо беше международния ден на жената, и имаше удобен повод. Бих желал, да можеше тя повече да ми помага. Това е фантастична жена и всяка подкрепа, която тя може да ми окаже, смятам, че може да ми донесе само предимства”.

Много от предизборните стратези на Нетаняху гледат на този въпрос по друг начин. Защото когато Нетаняху беше на власт, семейството на няколко пъти стана прицел на всеобщи подигравки и присмех. И като цяло Бенямин Нетаняху прави по-скоро невзрачно впечатление на политик.

Все още има редица неизвестни в израелската предизборна борба. Броят на нерешилите за кого да гласуват израелци, расте. И се пак, би било изненада, ако следващият премиер не се казва Ехуд Олмерт.