Без решение по важни теми

Първоначално изглеждаше така, като че кризата в Кавказ ще бъде основната тема на дискусии на Общото събрание. Скоро обаче стана ясно, че темата за финансовата и икономическа криза в САЩ и нейното влияние върху света са темата, която доминира над всичко друго.

Така, за съжаление, редица критични думи, казани по адрес на едно или друго кризисно огнище в света или на един или друг нерешен проблем, останаха на заден план. Това само по себе си показва

дълбоката криза, в която се намира и самата световна общност

63 години след основаването си. Институцията се нуждае от основни реформи - най-вече Съветът за сигурост на ООН, но те остават неосъществени, защото няма единодушие по това, какви да са тези реформи, а и защото онези, които разполагат с най-много власт, не искат да я поделят с други.

Власт, която все по-рядко се използва за това, да се прокарват благородните цели, залегнали в устава на ООН. 63-тата Генерална асамблея е също доказателство за това твърдение: не беше постигнат никакъв напредък в опазването на климата, целите на хилядолетието за борба срещу бедността все още са далечна мечта, а "Близкоизточната Четворка" отдавна вече е изоставила всякаква инициатива за намирането на трайно решение на близкоизточния проблем. Ирак, Афганистан, Дарфур и останалите

кризисни огнища в света се намират в хаотично състояние

а в Съвета за сигурност вместо това се спори за Грузия, поради което пък се изоставя търсенето на съвместна линия на поведение спрямо Иран.

63-та Генерална асамблея на Обединените нации можеше да предостави възможност да се дискутират всички тези проблеми и конфликти и да се търси решение. За подобно нещо обаче би била нужна повече честност и самокритичност, отколкото царят в момента. Има и недостиг на готовност "големите държави" да поделят властта си с други от голямото семейство на народите. Благодарение на финансовата криза на Уол Стрийт всички тези важни теми потънаха без отзвук....