Без разкриването на нови работни места в Германия няма да има икономически подем

За някогашния канцлер Хелмут Шмид беше ясно, че днешните печалби са утрешните инвестиции и същевременно – вдругиденшните работни места. Шмид обясняваше това в края на 70-те и началото на 80-те години, когато сред обществеността в страната се отправяше критика по адрес на печалбите на компаниите. Простото тройно правило на Хелмут Шмид може и да е било спазвано по онова време, но в наши дни това вече не е така. А нямаше да е лошо, защото големите германски концерни бележат нови рекорди по отношение на печалбите си. Далеч изостава обаче разкриването на работни места. Нещо повече: докато печалбите нарастват скокообразно, продължават да намаляват работните места. Това става отчасти съвсем директно за подобряване на постъпленията. Дойче банк, която преди няколко месеца едновременно оповести рекордна печалба и закриването на над 6000 работни места, бра в тази връзка сериозни ядове.

Защо в наши дни да е погрешно нещо, което е било вярно преди четвърт столетие? Защото първо: с продължаващата икономическа интеграция в Европа и с напредващата глобализация на икономиката са се изменили рамковите условия. И защото второ: безработицата в Германия не е последствие от конюнтурните колебания, а е свързана със структурни проблеми. Тези проблеми само се подсилват от конюнктурните колебания, а това се изразява в туй, че след всеки конюнктурен спад напоследък броят на безработните нараства с няколкостотин хиляди души, обаче при конюнктурен подем статуквото не се възстановява. Цикъл след цикъл броят на дългосрочно безработните, на които е трудно да се намери работно място, се покачваше. Наистина има редица фактори в подкрепа на теорията, че понастоящем Германия е в навечерието на нов подем и че броят на безработните леко ще намалее, ала ускоряването на икономическия растеж само по себе си не може трайно да намали безработицата.

Това се дължи например на обстоятелството, че около половината безработни нямат професионална квалификация и простите производствени дейности в предприятията постепенно отпадат вследствие на рационализации. Това засяга не само т.н. “помощни дейности”. Особено заплашително е, че отпдат все повече и повече работни места, най-често за жени-деловодителки в банковото и застрахователното дело. В търговията на дребно, а там най-вече в големите компании, подобна вълна от рационализации тепърва предстои. При това в сила е правилото: където се съкращават работни места, няма и места за обучаване на млади работници. Към това се прибавя, че на отворените пазари предприятията инвестират онази част от печалбите си, която не изплащат на собствениците на дялов капитал, където производството е най-изгодно и където се очертават нови пазари. Ще рече, че наистина се разкриват работни места, но предимно в източна Европа, Азия и Америка.

От гледна точка на стопанската сметка това е логично. А и в никакъв случай не е така, че в Германия безработните и онези, които ещи имат работа, политиците и обществеността, могат да бъдат само безпомощни зрители на процесите. Точно обратното: твърде препоръчително би било да се реагира с офанзива в образованието и научните изследвания. Защото няма дефицит на работни места изискващи висока квалификация, а това пък е свързано с предимството, че по този начин предприятията и паботещите в тях се очертават и по-добри възможности за припечелване отколкото с елементарни дейности. Как структурните промени могат да бъдат успешно преодоляни, проличава от примера с компанията Адидас. Ако фирмата се бе опитала, да се опъва на глобализацията, тя отдавна щеше да е потънала. Защото спортни обувки, спортни артикули и лайф-стайл-продукти не могат вече да се произвеждат в Германия на конкурентоспособни цени.

Адидас обаче разполага в Германия днес с точно толкова работни места, колкото и преди 20 години, но те са в областта на научно-развойната дейност логистиката и маркетинга, докато производството се извършва в страни с ниско платена работна ръка и се пордава по целия свят. При това с голям успех, позволил Адидас наскоро да купи могъщ свой американски конкурент. Предприятията, подхождащи офанзивно към структурните промени, са с най-добрите шансове днес. Същото е в сила за пазара на работната ръка и за цялата национална икономика. С други думи: трябва да се модернизира образователната система от училищата до университетите. Защото разходите за образованието гарантират успеха и най-голямата възможна сигурност в глобализираната световна икономика, както за индивида, така и за цялата система. Този извод постепенно започна да се налага в Германия, сега важното е политиците да завъртят кормилото в тази посока. За съжаление обаче по този начин не може да се помогне на дългосрочно безработните днешни работници без квалификация.