Баснята за ефекта на доминото

Хипо Риъл Истейт беше спасена от фалит с аргумента, че била "релевантна за системата банка." Дали обаче финансовите институти наистина са системно релевантни?

Неолибералната офанзива от средата на 70-те години се погрижи за огромно увеличаване на парите. За това допринесоха нови финансови инструменти като "хедж-фондове" или сенчести банки, чиито резултати не фигурират в официалните баланси, както и бясното нарастване на печалбите.Задълбочаващата се пропаст между бедни и богати и опасната американска политика за увеличаване на дълговете се погрижиха пък за глобалното натрупване на парични излишъци. Това изобилие сега циркулира из света и търси нови привлекателни възможности за инвестиции. Следователно пари има повече от достатъчно в глобален мащаб, а и банки не липсват. Само в Германия има близо 2000 кредитни институции и спестовни каси. Балансовата сума на Дойче Банк е почти колкото германския съвкупен вътрешен продукт. Това сравнение показва, до какъв размер междувременно са достигнали паричните сделки. На практика си имаме работа с

криза на свръхпроизводството

във финансовия бранш, по време на която все повече излишни пари се инвестират в още по-излишни финансови продукти. Нима при това положение, може да е проблем, че една или друга банка ще фалира?

На работещите там лесно може да им се помогне с 80-те милиарда евро, които държавата е готова да налее през тази година в закъсали финансови институции в допълнение към 400-те милиарда евро гаранции, които поема федерацията. Твърди се обаче, че на банките трябвало да се помогне, защото били "системно релевантни" за цялото народно стопанство. Няма съмнение, че финансовите услуги са част от необходимата обществена инфраструктура. Без функциониращи плащания не бихме могли да теглим пари от банковите си сметки, а повечето фирми биха фалирали, ако нямаха възможност да порлучават текущи кредити. Тази инфраструктура в Германия е изградена главно от спестовните каси и кооперативните банки. Големите частни концерни от типа Дойче Банк/Постбанк и Комерцбанк/Дрезднер Банк - в които междувременно държавата има дялово участие - вероятно също са необходими за външнотърговски ориентираната германска икономика.

To be or not to be?

В никакъв случай обаче не може да се трърди, че банките от втора и трета величина или разните специализирани банки са "системно релевантни". Инфраструктурата "финансови услуги" би могла да функционира без спънки дори ако някои от тези институции изчезнат. Това се отнася и до специализираната банка за недвижими имоти Хипо Риъл Истейт. Съдебно назначен управител би се погрижил, в случай на нужда, за това, спестителите и частните вложители да си получат обратно парите. Малкото неосигурени длъжници - предимно осигурителни компании - обаче биха загубили пари. Тъкмо за подобни случаи, големите концерни като Алианц или Дженерали - са се погрижили да намалят риска чрез разнообразни форми на вложения. Следователно, те биха понесли евентуалните загуби, а ефект на доминото, при който да се сринат и другите банки , не може да се очаква.

В действителност разпъването на спасителни чадъри над банковата система представлява национална "индустриална политика" в полза на германските банки. "Кризата на свръхпроизводство" във финансовия сектор - също както и в автомобилната индустрия, където една пета от фабриките са ненужни - и без друго ще предизвика даването на жертви. Затова държавата би трябвало да остави да фалират онези банки, които не са в състояние да докажат, че са абсолютно незаменими за системата. Това би било от полза и за народното стопанство, защото парите за помощни пакети могат да се инвестират по-смислено.