“Балканската клауза”- водеща статия от вестник ФАЦ.

Как може да се измери, дали една страна е зряла за членство в ЕС? Знае се, че за това има дълги списъци с обективни критерии, които трябва да бъдат покрити в хода на преговорите за членство. Румъния и България подадоха молби за членство преди 11 години. През февруари 2000-та година започнаха преговорите , през демември 2004-та година бяха затворени всички 31 глави, през април 2005-та в Люксембург бяха подписани договорите за членство. За първи път ЕС настояваше за това, в тях да бъде вписана специална защитна клауза, която дава право на Европейския съвет по предложение на Комисията да отложи членството на двете страни с една години, ако те не са готови своевременно с подготовката си във важни области. През октомври миналата година Еврокомисията изброи все още неразрешените задачи. Въз основа на това в средата на май тя ще направи предложението си за датата на членство.

Технически и законово нещата са напълно ясни. Достатъчно би било да се оцени зрелостта точка по точка. ЕС, който превърна почти в сакрален приципът на равнопоставеността, би трябвало да се отнася към България и Румъния също така, както преди това с десетте от източноевропейския кръг на разширяването през 2004-та година.

Няма смислени основания за това, защо на България и Румъния да им бъде по-трудно да влязат в ЕС, отколкото на Полша и Словакия, например. При оцентака би могло да се установи, че едната страна е достатъчно добре подготовена, а другата – не. В този случай логично ще е, едната да бъде приета през 2007-ма, а другата- година по-късно. България, която дълго време беше по-напред е сега зад Румъния. От изборите през есента на 2004-та година в Букурещ има правителство, което взема реформите насериозно, отказва се от това да залъгва ЕС, така какато правиха посткомунистите и управляваното от кликата на Секуритате правителство на Настасе.

В политиката трябва да се прави разлика между манифестираното и скритото съдържание на един въпрос. Ако, както често се случва в последните дни, се появи съмнение относно членството на България и Румъния, това не означава директно, че такова е и обективно оцененото състояние на подготовката им. Някои изявления от Германия и Европарламента по повод на корупцията и вътрешната сигурност в Румъния не показват познаване на нещата, а при никоя друга тема не се допуска толкова голямо лицемерие, както при темата за корупцията. Разбира се, че я има на Балканите, към които, както знаем принадлежи и членката на ЕС Гърция. Разибра се, че корупция има не само на Балканите. Детинско е да се мисли, че тя може да бъде изкоренена в хода на подготовката за членство в ЕС. Това, което може и трябва да се изисква е, да се въведат принципите на правовата държава, т.е. да се наказват престъпленията, без значение, кой е извършителят им. Само в рамките на една година румънската министърка на правосъдието показа не само, че е възможно, но и как става това.

Не може да избягаме от усещането , че дебатът за ”зрелостта на членството” е търсен предтекст за преследване на съвсем други цели. По този начин се дава популистки тласък на разпространената умора от разширяването. Прави впечатление, че най-големите призиви за прилагане на защитната клауза идват от Европейския парламент. Защо точно там? Може ли да се предполжи , че точно евродепутатите, подчинени на европейския интерес искат да провалят един от най-важните европейски проекти за стабилизиране на Балканите, за да спасят попадналия в задънена улица процес с европейската конституция? Защитната клауза има значение на средство за натиск към осъществяване на реформи само дотогава, докато не бъде приложена. Тя все още има значение, защото правителствата в София и Букурещ се страхуват от отлагане на членството им и са готови на всичко, за да си спестят подобно унижение. Ако обаче клаузата бъде прилажена, натискът за реформи ще изчезне, защото членството от 2008-ама година е сигурно. В договора не е предвидено още едно отлагане.

Така че защтината клауза не би могла да допринесе за това, за което всъщност беше създадена: да даде на страните повече време за прилагане на необходимите реформи. Точно обратното- приложението й, ще доведе до тежък политически удар. Би могло да се стигне до предсрочни избори, които ще сковат дейността на правителството месеци наред и за които не се знае, как ще свършат. Отрицателните последици от една дестабилизация могат да се проточат далеч след датата за членство. И в икономическо отношение двете страни ще понесат удари: инвестициите, които са били свързани с надеждата за членство, може да не се сбъднат. Отдалечеността от ЕС няма да намалее, а натискът от страна на имигрантите от тези страни ще се увеличи.

Не по-малко опасни ще бъдат последиците за страните от Западните Балкани, чиято интеграция в ЕС е единственият шанс за затваряне на пролуката от липсващи гаранции за сигурност в територията между Гърция и Словения. Целта ще изгуби значението си, ако бъде изтласкана в още по-далечно бъдеще, както ще бъде разбрано отлагането на българското и румънското членство. Дали искаме или не: влакът с разширяването на ЕС към югоизток е под пълна пара и той не може да бъде спрян, без да се стигне до тежки повреди.