1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Балкани - трансфер на енергоносители

10 май 2007

Американска агенция, специализираща в анализ на Балканите, обсъжда транспорта на природен газ през региона във връзка с необходимостта от намаляване на енергийната зависимост от Русия. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

https://p.dw.com/p/Atwd
Снимка: AP

В новопубликуван американски анализ на енергийните нужди на ЕС и транспорта на природен газ през Балканите, фокусът е върху необходимостта от разнообразяване на източниците и доставчиците на енергия. Като цитира прогнози на Европейската комисия, анализът сочи, че зависимостта на ЕС от внос на природен газ ще се увеличи рязко през следващите десетилетия: до 2010 до 55%, 2020 - до 67%, а до 2030 - до 81%. В тази картина влиза и тенденцията към увеличаване на зависимостта от Русия, която е и ще продължи да бъде главен доставчик на газ за ЕС. Другите доставчици на газ за ЕС - Норвегия и Алжир, в бъдеще ще играят все по-малка роля поради ограничените си ресурси. Русия се смята за рисков доставчик и това според анализа диктува търсене на алтернативни източници и начини за трансфер на енергия. Строежът на нови газопроводи като например Русия - Германия през Украина и Полша, казва се в текста, не създава нов източник и не гарантира стабилност на доставките. Истинските нови източници са богатите на природен газ държави в Централна Азия и Каспийския басейн. Тук възниква въпросът за пряк транспорт на газ от тези държави през балканите и за ЕС. Доставянето на каспийски газ може да се осъществява чрез руските газопроводи, но според анализа това няма да гарантира стабилност на доставките. За много по-подходящо за целите на ЕС за осигуряване на разнообразни източници се приема изграждането на нова линия от Южен Кавказ до Турция. В този вариант Турция играе ролята на европейски доставчик на газ чрез свързване със съществуващи газопроводи в Гърция и изграждане на нов подморски газопровод свързващ Северозападна Гърция с Отранто в Италия. Този проект за връзка между Турция и Гърция специалистите наричат газов пръстен за Югоизточна Европа. Той е част от намерението на Запада (ЕС, но и САЩ) Турция да се превърне в ключова държава в енергийния коридор Изток-Запад, и през нея да преминават главно каспийски газ и петрол, намалявайки руското влияние.

В анализа се подчертава, че създаването на алтернатива на руските доставки е приоритет за ЕС, който се съсредоточава върху изграждането на трансевропейски енергийни мрежи с различни източници. В него се казва също, че САЩ от много време подкрепят доставките на енергия от каспийски източници, с цел да се намали значението на Русия и нейното влияние. Американската позиция е неизменна, особено по това Русия да няма монопол върху тръбопроводите транспортиращи каспийски ресурси.